Хазарски речник [bg]

Автор: Павич Милорад
Год: 2017
Язык: болгарский
Год: Колибри
Переводчик: Христина Василева
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол… На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“. По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.

Перейти на страницу:

. Той се молел по такъв начин, че през своя дълъг живот в манастира, където освен него имало десет хиляди девици, оплодил всичките монахини. И му се родили също толкова деца. Знаеш ли от какво умрял? Глътнал пчела. А знаеш ли как умрял? Умрял по десет хиляди начина наведнъж, имал удесетохилядена смърт. За всяко свое дете умрял по веднъж. Не се наложило да го погребват. Неговите смърти го разнесли на толкова ситни части, че от него не останало нищо освен този разказ.

Това е като в известната на всички притча за снопа пръчки, която вие, хората, погрешно разбирате. Бащата, който на смъртното си ложе вика синовете си и им показва колко лесно се чупи една пръчка, показва всъщност колко леко умира онзи, който има само един син. А в мига, когато им показва колко трудно може да се счупи снопът пръчки - той показва как за него умирането ще бъде тежка и усилна работа. Показва колко мъчно е да умреш с много деца след себе си, когато техните смърти се разплодят, защото бащата преживява техните агонии предварително. Значи колкото повече пръчки има в снопа, толкова си по-застрашен, а не по-силен. А за женската смърт и женското раждане сега да не говорим - то е съвсем друго, не е от рода на мъжката смърт и нейните закони са други...

Така приблизително изглежда тази тайна на тайните, видяна оттук, откъдето ние, дяволите, с малко повече опит със смъртта, отколкото вие, хората, можем да схванем. Мисли за това, защото ти си ловец на сънища и ако бъдеш внимателен, ще имаш случай да се увериш във всичко това.

- Как? - попитал Масуди,

- Целта на твоя лов е, както знаят четците на сънища, дето като теб се скитат по това сметище, да намериш двама души, Които взаимно се сънуват. Заспалият винаги сънува действителността на будния. Така ли е?

-Да.

- Представи си сега, че будният умира, защото няма по-сурова действителност от смъртта. Онзи, който сънува неговата действителност, сънува всъщност неговата смърт, защото в случая действителността на другия в този миг е неговата смърт. Значи той вижда като на длан как се умира, а сам няма да умре. Но и няма вече никога да се пробуди, защото онзи, другия, който умира, вече няма да го има, за да сънува действителността на живия, няма да я има вече какавидата, която изприда нишката на неговата действителност. Значи този, който сънува смъртта на будния, вече не може да се събуди и да ни каже какво е видял насън и как изглежда смъртта, гледана отличния опит на един смъртник, въпреки че е непосредствено посветен в това знание. Затова ти, като четец на сънища, имаш силата да прочетеш неговия сън и там да намериш и разбереш всичко за смъртта и да провериш и допълниш моя опит и опита от моя вид. Всеки може да се занимава с музика или писане на речник. Остави това на другите, защото само редки и изключителни хора като теб могат да надникнат в онази пукнатина между два погледа, в която властва смъртта. Използвай своята дарба на ловец на сънища, за да хванеш нещо едро. Ти решавай, гледай какво ще уредиш - завършил своя разказ Ябир Ибн Акшани, цитирайки думи от Светата книга.

Навън нощта прокървила, съмвало се. Пред кервансарая се чула чешма. Имала чучур във вид на мъжки член от бронз с две метални яйца, обрасли в железен мъх, и била излъскана на върха, който се слага в уста. Масуди пил вода и още веднъж си сменил занаята. Завинаги престанал да пише своя Хазарски речник и да си води бележки за живота на своя скитник евреин. Щял да хвърли листовете, изписани с перо, натопено в кафе, с все зобницата, ако не му били нужни като наръчник в лова на истината за смъртта. Така продължил преследването с нова цел и стар дивеч.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?