Дългият път към дома [bg]

Деветнайсета глава

— Дошло ли е нещо? — попита Рен-Мари, когато съпругът й се върна и се пъхна в леглото.

— Нищо — прошепна той в отговор.

Минаваше три сутринта и Гамаш бе станал, за да провери електронната си поща. Хенри бе надигнал глава, но дори той бе твърде уморен, за да се отнесе сериозно към случващото се. Бившият детектив се бе свързал с интернет чрез модема за комутируема връзка и бе направил гримаса, когато писукането и жуженето разцепиха нощната тишина. Накрая съобщенията се бяха заредили. Булки от Русия. Печалби от лотарията. Някакви имейли от нигерийски принц, но нищо от Шотландия.

Там вече бе осем сутринта. Гамаш се надяваше, че Стюарт е първа смяна. А и се надяваше, че Стюарт ще се трогне от имейла достатъчно, за да изпълни молбата му. Честно казано, Гамаш вече за трети път тази нощ ставаше да провери електронната си поща. Първите два пъти не бе възлагал големи надежди, но сега шансовете бяха по-добри. Беше се върнал в леглото и бе потънал в неспокоен сън.

Час по-късно отново бе на крак. Докато безшумно слизаше по стълбите, забеляза на пода правоъгълник от светлина, която идваше от кабинета. Не си спомняше да е оставил някоя лампа включена, но когато застана на вратата, на лицето му грейна усмивка.

— Дошло ли е нещо?

— Tabarnac! — подскочи Бовоар. — Напълних гащите от страх. Сър.

— Надявам се, че говориш само преносно. — Гамаш се приближи и надзърна над рамото на Жан Ги. — Порно?

— Не, освен ако не се възбуждате от това да чакате цяла вечност проклетият модем да се свърже.

— Помня как едно време… — започна Гамаш и бе възнаграден с киселото изражение на Жан Ги.

Накрая имейлите започнаха да се зареждат.

— Rien — намръщи се Бовоар и се оттласна от бюрото. — Нищо.

Двамата мъже се преместиха в дневната.

— Мислите ли, че онзи шотландски полицай ще разпознае нещо на картините? — попита Бовоар и приседна на страничната облегалка на дивана. Гамаш се отпусна на едно от креслата, прехвърли крак връз крак и намести халата си.

— Откровено казано, се надявам да не е изтрил съобщенията ми.

— Наистина ли смятате, че картините са пейзажи?

Бовоар въобще не изглеждаше убеден.

— Смятам, че има такава вероятност.

Гамаш си мислеше, че творбите на Питър може би наистина са пътепоказатели, които отбелязват посетените места. Неговите „инуксуит“.

— Ако са пейзажи, явно Шотландия е едно шантаво място.

Гамаш се разсмя.

— Не съм казвал, че са добри пейзажи.

— Има си хас.

— Може да е като при импресионистите. Те също са рисували природата, но сякаш са я изобразявали с чувствата си.