Дългият път към дома [bg]

Гамаш подхвърли топката и проследи с поглед как Хенри се втурна след нея през високата трева и дивите цветя.

Двамата с немската овчарка се бяха изкачили по хълма в покрайнините на селото и бяха стигнали до поляната, която се простираше зад старата мелница. Гамаш имаше нужда да остане насаме с мислите си.

Знаеше, че думите на Рут за творческия процес бяха значими. Важни. Усещаше, че е много близо до отговора. Почти бе стигнал до него.

Хвърляше, а Хенри носеше топката. Хвърляне, носене.

Чувство за нередност. Носталгия по дома. Носталгия по изгубена любов. Думите на Робърт Фрост витаеха около него.

Буца в гърлото. Всеки акт на сътворение има един и същ източник — така бе казала Рут. И всеки акт на сътворение първо е акт на разрушение.

Питър разрушаваше живота си. Разбиваше го на парчета. И го заменяше с нещо ново. Създаваше го отначало.

Хвърляне, носене.

Картините бяха като моментни снимки на етапи от този процес.

Ето защо художникът бе избрал да ги задържи. Като свидетелство. Като записки от едно пътешествие. Като дневник.

Ръката на Гамаш застина. Хенри махаше с опашка толкова енергично, че цялата му задница се клатеше, а погледът му бе фиксиран върху топката в ръката, която бавно се отпусна.

После Гамаш хвърли, а топката и кучето се гмурнаха в избуялата трева на поляната.

Питър бе отпътувал от дома си — буквално, емоционално и творчески. Обърнал бе гръб на всичко познато, на всичко безопасно.

Ако някога залагаше на приглушени цветове, то сега използваше ярки и контрастни краски.

Ако някога бе рисувал прецизно и овладяно, то сега картините му бяха хаотични и необуздани. През куп за грош.

Ако някога творбите му бяха почти до болка самодоволни и дори претенциозни, то сега бяха детински и игриви.

Ако някога Питър се бе придържал към правилата, то сега ги нарушаваше. Първият му акт на разрушение. Експериментираше с цветовете, перспективата, разстоянията и пространството. Все още бе далеч от истината, но ако продължеше да опитва, щеше да стигне до целта си.

Този нов Питър бе готов да пробва. Готов бе да се проваля.

Гамаш пристъпи напред, по-близо до отговора. Виждаше го пред себе си. Хенри бе изгубил топката в избуялата растителност и душеше наоколо, вирнал задница и снишил муцуна.

От време на време кучето поглеждаше към Гамаш за насоки, но Арман бе зает със своето търсене.

Ако някога картините на Питър бяха абстрактни, то сега… сега…

Хенри победоносно вдигна глава. Захапал бе топката, както и голям сноп диви цветя и трева.

Немската овчарка се взираше в Гамаш. Гамаш се взираше в кучето. И двамата бяха открили онова, което търсеха.

— Браво! — похвали го Гамаш. Взе олигавената топка за тенис и закачи повода за нашийника на своя четириног приятел. — Браво!

Тръгнаха с бърза крачка обратно към Трите бора, а мислите на Гамаш препускаха напред.