Дългият път към дома [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПРЕС
- ISBN: 9786191515158
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:
— Къде си се отнесла? — попита книжарката.
— А, просто си гледам градината и й се радвам. Чудех се дали да не засадя още ароматен грах край ей онази решетка.
Тъмнокожата жена изгледа Клара по-сериозно. Като повечето хора Мирна Ландерс не обичаше да я лъжат. Но за разлика от повечето хора, не оставяше нещата просто така, а настояваше за истината.
— За какво мислеше всъщност?
Клара въздъхна много, много дълбоко.
— Мислех си за картините на Питър и за това как ме карат да се чувствам.
— Как? — попита Рен-Мари.
Клара се вгледа в лицата на приятелите си, които я наблюдаваха.
— Тревожна — призна. — Мисля, че тези картини малко ме плашат.
— Защо? — поинтересува се Гамаш.
— Защото май знам каква е причината Питър да ги изпрати на Бийн.
Всички се наведоха към нея.
— Каква? — попита Бовоар.
— Кое различава Бийн от останалите хора? — попита Клара.
— Ами това, че не знаем дали е момиче… — рече Рен-Мари.
— … или е момче — допълни Гамаш.
— Бийн е дете — каза Бовоар.
— Вярно е — потвърди Клара. — Всичко това е вярно. Но има и още нещо, което отличава Бийн.
— Бийн се откроява — отбеляза Мирна. — В семейство Мороу, където от всеки се очаква да се подчинява на правилата, Бийн не го прави. Може би Питър се отъждествява с това. И дори е искал да възнагради детето на Мариана.
— Да му изпрати тези ужасни картини като награда? — попита Бовоар.
— Нещо такова — рече Мирна. — Често жестът е по-важен от самия подарък.
— Кажи го на някое хлапе, което получава чорапи за Коледа — подсмихна се Бовоар.
— Попитай някое дете, което е получило златна звездичка в учебната си тетрадка — продължи да обяснява Мирна. — Самата лепенка е безполезна, но жестът е безценен. Символите имат огромна сила, особено за детския ум. Защо според теб децата искат трофеи и значки? Не защото могат да си играят с тях или да си купят нещо, а заради това, което означават.
— Одобрение — съгласи се Рен-Мари.
— Именно — кимна Мирна. — Когато чичо Питър е изпратил картините си на Бийн, детето се е почувствало специално. Мисля, че Питър се идентифицира с Бийн, симпатизира на детето и е искал да му каже, че няма нищо лошо в това да си различен.
Мирна погледна Клара в очакване на одобрението й. В очакване на златната звездичка.
— Възможно е това да е причината — рече Клара. — Но си мисля, че всъщност може да е нещо много по-просто.
— Какво? — попита Бовоар.
— Мисля, че Питър е знаел, че Бийн може да пази тайна.
Детето бе запазило в тайна собствения си пол. Трябва да е било подложено на огромен натиск, но не бе казало на никого. Пито на роднините, нито на съучениците, нито на учителите си. На никого.
— Питър е вярвал, че при Бийн картините ще бъдат в безопасност — каза Рен-Мари.
— Но ако е трябвало да останат в тайна, защо не ги е задържал? — попита Жан Ги. — Най-сигурното място не е ли в собствените му ръце?
— Може би е смятал, че самият той не е в безопасност — обади се Гамаш. — Това си мислиш, нали?
Клара кимна. Това бе чувството, от което стомахът и се свиваше. Питър е имал нужда да запази творбите си в тайна.
Погледна към къщата.
Какво ли бе скрито в тези странни картини? Каква ли история разказваха?
Осемнайсета глава
— „Стихотворението се ражда като буца в гърлото“ — цитира Арман Гамаш, докато сядаше на един от пластмасовите столове в кухнята на Рут.
— Казваш го така, все едно е топка косми — отбеляза поетесата. Лисна скоч в една чаша, но не предложи на госта си. — Някаква гадост. Моите стихове са изпипани, подбирам всяка шибана дума с много внимание.
Роза спеше в гнездото си от одеяла до стола на Рут, но на Гамаш му се стори, че патицата е притворила очи. И го наблюдава.
Това можеше да го изкара извън релси, ако не си напомняше през цялото време, че Роза е просто патица. Просто патица. Патица, която е способна да изкара човек извън релси.
— Е, вие го казахте. — Гамаш откъсна очи от пернатия пазач.
— Нима?
— Да.
Кухнята на Рут бе пълна с всякакви неща, прибрани оттук-оттам, сред които бяха пластмасовите столове и масата. И бутилката скоч, прибрана от шкафчето с алкохол на Габри. И Роза. Гамаш знаеше, че я е открила още преди патицата да се излюпи. Една великденска утрин Рут видяла гнездото до езерото на селския площад. Докоснала двете яйца вътре, а майката не ги припознала като свои и ги изоставила. Тогава Рут ги прибрала. Всички си помислили, че старицата смята да си прави омлет. Но тя постъпила по крайно необичаен за нея начин. Възрастната поетеса направила малък инкубатор от бархетни парцали и затоплила яйцата във фурната. Обръщала ги, наглеждала ги, будувала до късно през нощта, за да бъде наоколо, ако започнат да се излюпват и имат нужда от нея. Рут дори платила сметката си за тока, за да не й го спрат. Платила В пари, които намерила у Клара.