Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дългият път към дома [bg]
Дългият път към дома [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дългият път към дома [bg]

Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:

В „Дългият път към дома“ главен инспектор Гамаш вече се е оттеглил от полицията, за да се отдаде на заслужена почивка. Идилията и спокойствието обаче не продължават дълго, защото съвсем скоро бившият инспектор научава, че неговият съсед Питър е изчезнал. Неспособен да откаже помощ на приятелите си, Гамаш се впуска с тях в разследване, което накрая ги връща у дома, но не и преди да са изгубили нещо по пътя. Арман Гамаш, бившият главен инспектор на отдел „Убийства“, най-накрая е намерил така жадуваното спокойствие в новия си дом — село Трите бора. Всяка сутрин той следва един и същ ритуал: качва се на хълма, сяда на пейката и чете от малка книга, но никога не стига до последната страница. И никога не говори за раните в душата си. За разлика от Клара Мороу, която от година не знае нищо за съпруга си Питър. Двамата си обещават да се срещнат точно дванайсет месеца след раздялата си, но той така и не се завръща. Тревогата на Клара нараства с всеки изминал ден и у нея назрява неизбежното решение — да поиска помощ от Гамаш. Макар и неохотно бившият инспектор изоставя идиличното село и заедно с някогашния си заместник Жан Ги, Клара и Мирна Ландерс поемат на пътешествие все по-навътре в Квебек. И все по-навътре в душата на Питър Мороу. Разследването ги отвежда до самото устие на величествената река Сейнт Лорънс — местност, толкова безлюдна и прокълната, че първите мореплаватели я наричат „земята, която Бог дал на Каин“. И къде другаде, ако не именно там, човек би се сблъскал с пагубните последици от действията на някого, готов да продаде собствената си душа, за да възвърне славата си. Луиз Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 148
Перейти на страницу:

Молела се.

Роза се излюпила сама, но сестра й Флора се мъчела да излезе от черупката. Затова Рут й помогнала. Счупила яйцето.

А вътре в него била Флора. Патенцето гледало право в отегчените и недоверчиви старчески очи.

Флора и Роза се привързали към Рут. А Рут се привързала към тях.

Не се отделяли от нея. Но Роза растяла, а Флора отслабвала.

Заради Рут.

Трябвало Флора да се пребори със собствени сили, за да се измъкне от черупката. Борбата щяла да й помогне да заякне.

Но заради грижливите ръце на Рут останала слаба. И една нощ Флора издъхнала в същите тези грижливи ръце.

Случката затвърдила всички страхове на възрастната поетеса. Добрината убива. Нищо хубаво няма да излезе, като помагаш на другите.

Затова Рут си бе създала навик да обръща гръб. Не заради себе си, а за да предпази любимите си същества.

— Какво искаш? — попита старицата.

— „Стихотворението се ражда като буца в гърлото, като чувство за нередност — продължи цитата Гамаш, — като носталгия по дом или любов.“

Рут го изпепеляваше с поглед над ръба на гравираната кристална чаша, която бе прибрала от дома на семейство Гамаш.

— Цитатът ти е познат — рече тя и стисна чашата в кокалестите си ръце. — Не е от моите, както знаеш.

— Дори не е стихотворение — потвърди Гамаш, — а писмо от Робърт Фрост до негов приятел, в което поетът описвал творческия си процес.

— И какво?

— Важи ли за всяко произведение на изкуството? — попита Гамаш — Стихотворение, песен, книга?

— Картина? — добави Рут. Насълзените й очи го пронизваха, сякаш от дълбините на студено езеро го гледаше баракуда.

— Картините раждат ли се като буца в гърлото? Като чувство за нередност? Като носталгия по дом или любов?

С периферното си зрение Гамаш забеляза, че Роза е будна и наблюдава майка си. Внимателно.

— Откъде да знам, по дяволите?

Но бившият детектив продължи да я гледа търпеливо и накрая Рут кимна кратко и отсечено.

— Да, с най-добрите е така. Всеки се изразява различно. Някои избират думите, други — нотите, трети рисуват, но източникът е един и същ. Има обаче нещо, което трябва да знаеш.

— Oui.

— Всеки истински акт на сътворение първо е акт на разрушение. Казал го е Пикасо и е прав. Не можем да строим върху старото, трябва да го съборим. И да започнем начисто.

— Разрушаваш всичко познато и привично — отбеляза Гамаш. — Сигурно е страшно.

След като възрастната поетеса не продума, той попита:

— От това ли е буцата в гърлото?

* * *

— Може ли да ти задам един въпрос? — попита Клара. Оливие бе зает да подготви масите в бистрото за вечеря.

Един от сервитьорите се бе обадил, че се е разболял и не може да дойде на работа, и не им достигаше персонал.

— Можеш ли да сгъваш?

Преди да дочака отговор, собственикът на заведението връчи на Клара купчина бели ленени салфетки.

— Предполагам — отвърна художничката колебливо.

Оливие ровеше в кутията си със старинни сребърни прибори и подбираше комплекти от еднакви ножове, вилици и лъжици. А след това ги разбъркваше. Първо подреждаше, поело разбъркваше.

— Знаеш ли къде е отишъл Питър? — попита Клара.

Оливие застина с лъжица в ръка, все едно държеше микрофон.

— Защо питаш мен?

— Защото бяхте добри приятели.

— Всички бяхме приятели. И все още сме.

— Мисля, че вие двамата бяхте особено близки. Струва ми се, че ако е споделил с някого, трябва да е било с теб — рече Клара.

— Щеше да сподели с теб, Клара — отвърна Оливие и продължи да подрежда масата. — Откъде се взеха тези въпроси?

— Значи не ти е казвал?

— Не съм го чувал, откакто замина. — Оливие изостави работата си и погледна художничката право в очите. — Ако знаех нещо, щях да кажа отдавна, още като се разбра, че не се е върнал. Никога не бих те оставил да се мъчиш.

Оливие бе събрал повече прибори, отколкото салфетки бе сгънала Клара. Подредиха една маса, след това се преместиха на следващата.

— Когато замина от Трите бора… — започна художничката, но Оливие я прекъсна.

— Когато ме отведоха — поправи я.

— Липсваше ли ти Габри?

— Всеки ден. От сутрин до вечер. Нямах търпение да си дойда при него. Само за това си мечтаех.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 148
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)