Парижката книжарница

Тук, от мястото, известно като „Градината на Франция“, вече не беше далеч до Дижон и отклонението към Централния канал, който щеше да ги изведе към Рона, а после по Сей към Кюизери, града на книгите.

Кафка и Линдгрен се втурнаха към крайбрежната горичка, за да половуват. Много скоро започнаха да излитат подплашени птици.

Тримата мъже отидоха в селото. Жан изпита чувството, че са се върнали в XV век.

Високи дървета с разпрострели се нашироко корони, неукрепени пътища, шепа къщи от жълт пясъчник, боядисани с розова охра и покрити с червени шинди, дори цветята в градините пред къщите и бръшлянът, който се виеше навсякъде — все едно се намираха във Франция на рицарите и вещиците. Някога в селото бяха живели каменоделци и зидари. На хълма се издигаше замък с червена фасада, позлатена от лъчите на залязващото слънце. Само модерните колоездачи нарушаваха общата картина: на брега на Алие се бяха разположили група велосипедни туристи и похапваха.

— Селска идилия — промърмори подигравателно Макс.

Минаха покрай масивна кръгла отбранителна кула и влязоха в цветна градина. Розовото, червеното и бялото бяха толкова интензивни, че на Жан му се зави свят. Цветята и уханията бяха неописуеми. В средата имаше езерце, а в центъра му се издигаше самотна пагода, до която се стигаше по наредени във водата камъни.

— Истински хора ли живеят тук, или само статисти? — попита войнствено Макс. — Май сме попаднали в показно село за американци.

— Тук живеят истински хора, Макс. И те като останалите се противопоставят на реалността, повярвай ми. Апремон не е за американци. Местните живеят така, защото е красиво — обясни Кунео.

Разгърна големия рододендрон и отвори скритата портичка във високия каменен зид.

Влязоха в просторна градина с грижливо поддържана морава. В дъното се издигаше великолепна къща с високи двукрили прозорци, куличка, две странични крила и огромна тераса.

Жан се почувства невероятно скован и нещастен. Много отдавна не беше ходил на гости на непознати хора. Като наближиха, чуха свирене на пиано и смехове, а щом прекосиха градината, Пердю видя под стар бук да седи жена, съвсем гола, само с широкопола шапка, и да рисува. До нея седеше мъж в старомоден английски летен костюм и свиреше на пиано на колела.

— Ей! Ти там, с красивата уста, можеш ли да свириш на пиано? — извика жената, като видя тримата мъже.

Макс се изчерви и кимна.

— Седни и ми изсвири нещо. Обичам, когато цветовете танцуват. Брат ми не е в състояние да различи ла от си.

Макс седна послушно зад пианото и засвири, опитвайки се да не зяпа голата жена. Все пак не можа да не забележи, че тя имаше само една гърда — лявата. От дясната не бе останало нищо, само тънка червена ивица издаваше къде е била. „Сигурно е била също толкова кръгла, пълна и млада“, каза си неволно Пердю.

— Огледай ме спокойно и любопитството ти ще се уталожи — посъветва го жената, свали шапката и се показа в цялата си голота. Главата ѝ беше абсолютно гола, само тук и там бе започнала да расте нова коса. Наранено от рака, тялото ѝ се бореше да се върне към живота.