Златният бряг [bg]

— Да. Имам цяла адвокатска фирма в града. „Белъми, Шиф & Ландърс“.

— Не извършиха ли те купуването на Алхамбра?

— Аха. Проверихте ли?

— Това е обществено достояние. И защо не използвате тях?

— Казах ви, за тукашния си бизнес искам местна фирма.

Спомних си разговора, който имах с Лестър Ремсън за имота на Лодърбах, и казах на Белароса:

— Клиентелата ми е твърде ограничена, мистър Белароса, и, да ви кажа откровено, моите клиенти вярват в поговорката „Кажи ми един адвокат с кого дружи, за да ти кажа какъв е“31.

— Която означава какво?

— Означава, че вероятно ще загубя част от клиентите си, ако приема вас за клиент.

Не изглеждаше обиден, само като че ли се съмняваше дали знам какво говоря.

— Мистър Сатър — каза той с подчертана твърдост, — „Белъми, Шиф & Ландърс“ е много почтена фирма. Знаете ли?

— Да.

— Те нямат проблеми с моя бизнес.

— Това не е нюйоркското сити. Тук нещата са различни.

— Нима? Не ми изглежда така.

— Е, току-що видяхте, че е така.

— Вижте, мистър Сатър, вие имате кантора в Манхатън, нали? Извършете сделката оттам.

— Не мога да направя това.

— Защо?

— Казах ви, клиентите ми… не, всъщност аз самият не искам да ви представлявам и вие знаете защо.

И двамата замълчахме за момент, докато през главата ми преминаваха все неприятни неща. По принцип не е добра политика да спориш с въоръжени хора и се надявах, че с това сме приключили. Но Франк Белароса не беше свикнал да приема отказа за отговор. И в това отношение не се различаваше особено от повечето американски бизнесмени. Той знаеше какво иска и искаше да постигне положителен отговор, а аз исках да остана на отрицателния.

Той метна крак върху крак и прехапа долната си устна, потънал в мисли. Най-сетне рече:

— Нека да ви обясня за какво става въпрос и ако тогава решите да откажете, ще си стиснем ръцете и ще останем приятели.

Не си спомнях момента, в който бяхме станали приятели, и ми беше неприятно да науча, че е имало такъв. Също така не исках да чуя за какво става въпрос, но вече откровеността ми щеше да прозвучи оскърбително. В такива ситуации обикновено съм много податлив, но по някакъв странен начин Франк Белароса сам ме накара да променя стила си. По-точно, обвинявах го, че частично бе виновен за скарването ми със Сюзън, макар че той, разбира се, не знаеше за това. От това скарване последваха едно след друго останалите събития, които доведоха до новия Джон Сатър. Ура! И макар че сега можех да оценя достойнствата на човек като Франк Белароса, аз нямаше да работя за него. Дори ми се стори по-лесно да му намекна да си тръгва. Казах:

— Мога да ви препоръчам една фирма в Глен Коув, която вероятно ще ви свърши работа.

— Окей. Но първо искам вашето мнение за тази сделка. Просто ме посъветвайте като съсед. Без официално споразумение или някакви документи и не ми искайте такса. — Той се усмихна. — Ще купя стария автосалон на „Американ Мотърс“ на „Глен Коув Роуд“. Знаете ли го?