Колекционери на смърт [bg]

Мейбри беше от отдел „Престъпления срещу собствеността“ и се занимаваше предимно с кражби — работата бе като да се опитваш със супена лъжица да изгребеш океана, като се има предвид колко хора смятат кражбата за законна професия.

Прозинах се и промърморих:

— Здрасти, Тейлър. Трябва ли ти нещо?

— Бях в отпуска, ходих за риба в Тенеси. За три дни хванахме дванайсет костура. Хвърлял ли си въдицата напоследък? Чух, че си излизал с лодката, ама май ставаше въпрос за миналата година…

От опит знаех как трябва да разговарям с Мейбри; изчаках половин секунда и го прекъснах:

— За някаква кражба ли става въпрос, Тейлър?

Той не отговори веднага — явно се мъчеше да си спомни защо се е обадил.

— А, да — изтърси най-накрая. — Вчера се върнах и чух за жената в мотела, за свещите и така нататък. Шантава работа. Добре, че са възложили разследването на вас с Хари… — Той пак млъкна.

— Какво за свещите? — попитах.

— Миналия понеделник имахме обаждане от магазин, наречен „Кармична революция“. Посещава се предимно от застарели хипита…

— Свещите, Тейлър.

— Вечерта продавачката, петдесет и четири годишна дама, чието истинско име е Естер Гарглета, но е известна като фрийдъм Съншайн, се канела да затвори магазина. Излязла на улицата да прибере подвижната витринка с книги и компактдискове — от ония със записи на любовните песни на китовете и прочие щуротии, и някой я фраснал по главата. Обади ни се в девет часа и шест минути. Като отидох на местопроизшествието, линейката вече беше там. Дамата още беше позашеметена, но държеше да огледа магазина. На пръв поглед нищо не липсваше. Парите си бяха в чекмеджето на касата. Помислихме, че някой има зъб на госпожа Съншайн. Тя се оплака, че преди няколко дни изгонила от магазина цяла банда хулигани със скейтбордове. Затуй си рекохме, че са решили да й отмъстят, и са я халосали я с дъска, я с…

— Свещите, Тейлър!

— Едва днес е започнала инвентаризация на стоката, Карсън. Познай какво е изчезнало — два кашона със свещи, произведени от „флеймбрайт“ в Лексингтън, Кентъки. Били от всички размери и различни по цвят и аромат, но преобладавали най-големите, наречени „Джъмбо Брайтс“. Не е за вярване, че има свещи с аромат на пъпеш, Карсън. Как смяташ, че го постигат? Може би прибавят към восъка нарязани пъпеши…

— Нямате представа кой е крадецът. Така ли е? — Започвах да се убеждавам, че престъпникът, с когото си имахме работа, е изключително предпазлив.

— Трудна работа, Карс. Онзи, дето е поглавесал госпожа Съншайн, се е постарал да няма свидетели… Ей, да знаеш, че има и свещи, които миришат на кервиз! Кой е тоя луд, дето ще иска къщата му да вони на кервиз? Светът вече не е същият, заобиколени сме от ненормалници… чак страх да те хване. Помисли си само — свещи с аромат на кервиз…

Тъмносиньото небе притъмняваше, когато завихме по улицата, на която се намираше магазинчето „Кармична революция“; в съседство имаше ателие за химическо чистене, заложна къща и пицария, затворена поради фалит.

Върху голямата витрина на „Кармична революция“ с грамадни червени букви беше написано: „РАЗПРОДАЖБА НА СВЕЩИ — 50 % НАМАЛЕНИЕ!“ Надписът се осветяваше от лампите в магазина.