Колекционери на смърт [bg]

Оставихме на Данбъри два часа, за да настани Карла, и отидохме да я посетим. Заварихме я да пълни със семена хранилките за птици в двора.

— Как е гостенката ти? — поинтересува се Хари.

— В „нейната“ стая. Спи като заклана. Мисля, че почти не е мигнала, откакто вие двамата сте я посетили за пръв път — в съзнанието й са се пробудили твърде много нежелани спомени за миналото. А пък днешният стрес и дойде като капак на всичко. Смятам, че мозъкът й временно се изключи — нещо като автоматична система за предпазване от полудяване. Във всеки случай забелязах как се поуспокои, като я разведох из апартамента и й демонстрирах слабостта си към ключалките и охранителните системи. — Тя остави на земята торбичката със семена, взе друга. — По време на пътуването ми разказа това-онова за откачения Марсдън и сектата му от почитателки, така добих бегла представа какво търсите.

— Спомена ли Мари Гилбо? — попитах.

— Изглежда, не знае много за нея. Горката Мари! В едно съм сигурна — само неколцина членове на тази… секта или както я наречеш, са били кръвожадни убийци, останалите са били само жалки жени, обсебени от магнетизма на един безумец. Жестокостта на Хекскамп се е препредавала от някаква откачена с нацистки убеждения…

— Калипсо.

— Точно така. Карла се разтрепери, като произнесе името й. Марсдън и тази Калипсо са били като двама възрастни, които предлагат: „Хей, дечица, хайде да си устроим представление!“ Малките Бъфи, Тими, Мари, Карла, Хайди, Джони, назовани от лидера им с имена от гръцката митология… тези нещастници, отхвърлени от семействата си и от обществото, са се строявали да получат заповедите му, защото са си въобразявали, че участват във велик експеримент. — Данбъри се обърна да погледне към къщата, все едно се страхуваше „гостенката“ да не я чуе. — Оттогава са изминали повече от трийсет години, но тази жена продължава да се мисли за пълен боклук.

— Интересно ми е дали разговорът с нея ти помогна да прозреш какво става. Може би са ти хрумнали въпроси, които не сме се сетили да зададем…

Тя изсипа семена в поредната хранилка, окачи я обратно.

— Докато я слушах, наистина ми хрумна нещо. Как е станало така, че за нула време Марсдън се е превърнал от студент в тузарска парижка академия в лидер на секта в Алабама и е започнал е да избива хора? Как е възможна подобна светкавична метаморфоза? Ще ми се да разбера дали не е оставил нещо заровено в полетата на Франция.

Хари кисело се усмихна:

— Почти невъзможно е да открием нещо, което се е случило в Мобил преди трийсет години, камо ли в страна, намираща се на шестнайсет хиляди километра от Щатите.

— Разстоянието е наполовина по-малко — поправи го Данбъри.

Той гневно примижа:

— Няма значение. Задачата си остава почти непосилна. Позволявам си да ти напомня, че във Франция говорят на френски.