Червената лястовица [bg]

Два часа до края на деня — струваше ѝ се, че очите на всички са втренчени в нея, сякаш всеки знаеше. После фоайето и нетърпеливата недоволна опашка от служители в посолството, струпана пред двойната входна врата, до която имаше маса с двама души, приличащи на бурлаци по Волга, охраната на посолството, с кафяви облаци около главите, проверяващи чантички и джобове. Мили Боже, случайна проверка на чантите, а аз избрах точно този ден. По гърба ѝ се стече пътечка пот, тя я усещаше как лази надолу, а беше заклещена в опашката като в капан, не можеше да избяга назад по стълбите, те наблюдаваха стриктно за това. Държеше палтото си притиснато пред себе си и плъзна флашката под колана на полата, надолу в бельото си. Охранителят смърдеше на водка, а очите му знаеха, сигурно знаеха, че тя криеше онази джаджа в чорапогащника си, но той само разбърка съдържанието на чантичката ѝ, плъзна я към края на масата и ѝ махна да минава.

Разказа им за това същата вечер, докато адреналинът от риска все още пареше в стомаха ѝ. Нейт стоеше настрани до вратата на кухнята, а Форсайт слушаше тихо с очила на челото. Гейбъл отвори една голяма бира и я изгълта наведнъж.

— Предполагам, че сега знаем защо наричат флашките палец — защото можеш да ги скриеш навсякъде — каза той.

После се шмугна покрай Нейт и започна да приготвя фондю от сирене, за Бога! Доминика никога не беше опитвала такова нещо и не знаеше дори какво е, а когато беше готово, те седнаха около масата, топиха хляб в пикантното стопено сирене, ухаещо на виното в него, разговаряха и дори се посмяха малко.

Форсайт и Гейбъл си тръгнаха след вечеря. Нейт наля две чаши вино и двамата влязоха в хола.

— Това, което направи днес, беше прекалено рисковано. Аз никога не бих те оставил да го направиш — каза Нейт.

— Нали всичко свърши добре — каза Доминика, обръщайки се с лице към него. — И двамата знаем, че има рискове.

— Някои рискове са приемливи, някои са неизбежни, но повечето са тъпи.

— Тъпи? Глупые? Не се тревожи, Неит — каза Доминика, —

няма да загубиш твоя звезден шпионин.

Думата тъпи беше запалила гнева ѝ. Неговият също вече пушеше.

— Просто трябва да се научиш да се дрогираш с нещо поразлично от адреналина — каза той.

— Имаш предвид като виното? — попита тя и хвърли чашата си в стената. — Не, благодаря, предпочитам адреналин.

Шумът от капките на стичащото се вино беше единственият звук в стаята.

Нейт я притисна и сграбчи ръцете ѝ над лактите.

— Какъв ти е проблемът? — просъска той.

Те се взираха свирепо един в друг, а лицата им бяха само на няколко сантиметра разстояние.

— На теб какъв ти е проблемът? — прошепна тя. Стаята се разфокусира. Нейт беше пурпурен, мъгляв. Тя погледна устните му, предизвиквайки го да дойде по-близо. Още една секунда и моментът се изпари като дим.

— Моля те, пусни ме — каза Доминика и той пусна ръцете ѝ, а тя вдигна връхната си дреха и без да го поглежда, отвори вратата — хвърляйки автоматични предохранителни погледи по коридора и стълбището — и излезе, затваряйки я леко зад себе.

Нейт зяпаше в затворената врата. Усещаше езика в устата си надебелял, а сърцето му думкаше в гърдите. Исусе, всичко, което искаше, беше операцията да върви нормално. Всичко, което искаше, беше да я предпази. Всичко, което искаше…