![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Да, това е. Този, Армитидж.
Стоун кимна. Сол си мислеше, че това е предателска организация. Колко ли нависоко отиваше?
— Какво искаше да научи от вас? Защо през 1953 се е заинтересувал какво се е случило през 1924?
Възрастната жена го изгледа така, сякаш Стоун изобщо не бе разбрал какво му е казала. Сякаш с изражението си питаше как може да е толкова непроницателен.
— Интересуваше се от онова, което се бе случило току-що. Заплахите.
— Заплахи ли?
— Заплахи! Да, заплахи — извиси глас тя. Очите и светеха от страх.
— Кой ви е заплашвал? Надявам се, не са били нашите агенти!
— Руснаците — отрони тя с плувнали в сълзи очи. — Това вече ви е известно. Не…
— Защо са ви заплашвали? — попита внимателно Стоун.
— Те… — започна тя и отново поклати бавно глава, при което сълзите й потекоха. — Търсеха Лениновото завещание и бяха убедени, че е у мене. Разбутаха цялата ми къща, казаха, че ще ме убият. Уверявах ги, че не е тук…
— Кои бяха те?
— Чекисти. Хората на Берия. — Гласът й звучеше така, сякаш говореше на малко момченце. Предшествениците на КГБ. Естествено. — Бях толкова изплашена. Използуваха думата иконоборство.
— Унищожаване на икони — преведе Стоун.
— Да. Казваха: „Ти и проклетият ти Ленин ще сте първите, които ще унищожим. Мръсната ти икона“.
Стоун кимна. Да, анти ленинизъм — старо и бурно нелегално течение в Съветския съюз.
— Ами американецът, този Армитидж, той какво по-точно искаше?
— Искаше да знае какво са ми казали. Казах му, че са ми искали един документ, който не притежавам.
— Не сте му казали всичко — констатира Стоун без упрек, разбиращо.
— Доста време той не ми вярваше. После ме предупреди да не казвам нищо никому за тези чекисти. Защото в противен случай можели да ми се случат ужасни неща. Затова съм изненадана, че пак ме разпитвате.
— Искал е да запази тайната.
— Искаше мълчание — съгласи се тя. — Искаше дума да не казвам за руснаците. Виждам, че кимате. Значи разбирате.
— Но руснаците са можели да вземат този документ от Уинтроп Леман, нали?
Жената трепна и устата й леко се отвори, докато с невиждащи очи изучаваше лицето на Стоун.
— Не — отвърна тя. — Чух, че…
— Какво?
— Казаха ми, че не е било необходимо, защото Сталин имал… имал власт над него. Или пък не са могли, защото са имали някакво споразумение с него. Не зная.
Вниманието й започваше да отслабва. Беше уморена. Лицето й бе станало пепелявосиво.
— Споразумение?
— Сталин… Сталин беше толкова зъл! Той е намерил начин да подчини Леман.
Свита до хладилника, майка ми плаче, сълзите размиват грима й и го превръщат в сини вадички, а тя вика:
— Аз не съм те карала да ходиш в затвора. Сърди се на него, не на мен!
Да. Ако Сталин е имал власт над Леман, мислеше Стоун изумен… Дали това бе възможно? Съветникът на Рузвелт и на Труман, човекът, изпратил Алфред Стоун в затвора — дали това бе тайната, която Леман, се опитваше така усърдно да скрие? Можеше ли да се допусне, че Леман е бил в служба на съветското правителство?
— Каква власт? — попита той.
— Не знам. Не знам. Не зная големи тайни. Аз бях само секретарка. Сигурно вие разбирате нещата много по-добре от мен.
— Да — съгласи се Стоун и отново усети страха.
Някакви деца, които играеха навън, се развикаха после изведнъж профуча кола, на която трябваше да се сложи нов заглушител, след което се възцари тишина, в която Стоун чуваше само ударите на сърцато си.
„Едва ли тези американци са искали някой да разбере, че те, които и да са, са се опитвали да свалят съветското правителство“ — каза си той.
Огледа малката мрачна стая, после и старата жена, чиито дълбоки очи някога се бяха взирали в една историческа личност, а сега се бяха замъглили от годините и клепачите й бяха натежали от умора.
Ето, пак опитаха и накрая запалиха колата с повредения заглушител, тя пак мина край тях и после остана само тишина.
18
Мериленд
Лимузините започнаха да пристигат в отдалеченото имение една по една през равни интервали от пет минути още рано сутринта. В седем без двадесет пристигна и последната — сив кадилак, който се плъзна през автоматичната желязна врата и се спусна по алеята, оградена с дървета от двете страни.