Чернооката блондинка [bg]

— Да, и двамата са ми деца — отговори той, без да ме поглежда.

— В такъв случай ви поднасям съболезнования. Не познавах сина ви, но както ви казах, Лин ми допадна. Защо не бяхте на погребението ѝ?

Той сви рамене.

— Тя беше уличница. — Изрече го напълно безчувствено. — А Нико беше жиголо, когато не се занимаваше с още по-лоши неща. И двамата много приличаха на майка си. — Сега вече погледна към мен. — Шокиран ли сте от отношението ми към моя син и към дъщеря ми, господин Марлоу, макар да съм изгубил и двамата?

— Аз трудно се шокирам.

Той не ме слушаше. Отново започна да крачи и на мен ми се зави свят да го гледам.

— Не се оплаквам — каза. — Не бях идеалният баща. Те най-напред се развилняха, а след това се разбягаха. Дори не се опитах да ги намеря. След това вече беше твърде късно да им се отплатя. Лин ме ненавиждаше, Нико също, само че имаше неща, които искаше от мен.

— Какви неща? — Той не си направи труда да отговори на този въпрос. — Може пък да не сте били чак толкова лош баща, колкото си мислите. Бащите често са твърде самокритични.

— Имате ли деца, Марлоу? — Поклатих глава и отново изпитах такова усещане — все едно две големи дървени зарчета се търкалят в черепа ми. — В такъв случай не знаете какво говорите — каза той по-скоро тъжно.

Денят сигурно вече преваляше, но в голямото помещение с висок таван ставаше все по-топ­ло. Беше като в августовски следобед в Савана. Като добавим и влагата, въжетата около гърдите и китките ми като че ли се стягаха. Не бях сигурен, че изобщо ще възвърна чувствителността в ръцете си.

— Вижте, господин Канинг, или ми обяснете какво искате от мен, или ме пуснете. Пет пари не давам за мексиканците — заслужаваха си всичко, което им е сторил вашият Джийвс. В техния случай жестокото правосъдие е заслужено. Обаче нямате причина да ме държите тук овързан като прасе пред заколение. Не съм сторил нищо нито на вас, нито на сина ви или на дъщеря ви. Аз съм само един детектив, който се опитва да си изкарва прехраната и не се справя особено добре.

Ако не друго, думите ми накараха Канинг да престане да крачи, което си беше облекчение. Той се приближи и застана пред мен с ръце на хълбоците си и стиснал бастуна си под мишница.

— Работата е там, Марлоу, че знам за кого работите.

— Така ли?

— Стига де, за какъв ме мислите?

— За никакъв не ви вземам, господин Канинг, но да ви кажа, много се съмнявам, че знаете кой е клиентът ми.

Той се облегна напред и протегна към мен амулета, който висеше на шията му.

— Знаете ли какво е това? Това е окото на бог на индианците кахуила. Научно доказано е, че те притежават ясновидски способности. Няма смисъл да ги лъже човек — четат човека като отворена книга. Имах честта да бъда посветен като почетен храбрец. Част от церемонията беше връчването на това безценно изображение, на това всевиждащо око. Затова не ми дрънкайте лъжи и не се опитвайте да отклонявате въпроса, като се преструвате на невинен. Говорете.