Чернооката блондинка [bg]

Гомес също беше в окаяно състояние, светлосиният му костюм бе съдран и опръскан с кръв. Поне един от двамата се беше изпуснал в гащите и миризмата не беше никак приятна. Гомес стенеше. Звучеше ужасéн и почти в безсъзнание като човек, който сънува, че пада от покрива на висока сграда. Изглежда, беше просто въпрос на време да се присъедини към своя компанеро в блаженото отвъдно. Един пребит до смърт и втори на път — бяха зловеща гледка, обаче не възнамерявах да скърбя за тези двамцата. Спомних си за Лин Питърсън, просната върху боровите иглички в просеката край пътя онази нощ с прерязано гърло, и разказа на Бърни Олс какво ѝ бяха сторили, преди да издъхне.

Онзи, който ме стискаше за косата, се премести така, че да го виждам. Беше икономът Бартлет, възрастният човек, който поднесе чай на мен и на Хансън при първото ми посещение в клуба. Пак беше с раирания си елек и черните си панталони под дълга бяла престилка, вързана на панделка на гърба, а ръкавите на ризата му бяха навити. Не ми се стори по-млад отпреди, кожата му все още сивееше и беше отпусната, но иначе изглеждаше съвсем различен. Как не бях забелязал колко як и мускулест е той, с дебелите си къси ръце и гърди като буре? Предположих, че някога е бил боксьор. По престилката му се виждаха кървави пръски. В дясната си ръка държеше палка, изкусно малко оръжие, излъскано от честа употреба. Е, явно икономите изпълняват всякакви задължения. Дали беше взел палката на Лопес, онази, с която той беше обработил мен?

— Сигурен съм, че помните тези господа — махна Канинг към мексиканците. — Както виждате, господин Бартлет проведе сериозни консултации с тях. Добре че спяхте толкова дълбоко, защото разговорът беше шумен и на моменти представляваше мъчителна гледка. — Обърна се към иконома. — Разкарай ги оттук, ако обичаш, Кларънс. Флойд ще ти помогне.

Хансън се вторачи ужасено в него, но погледът му беше пренебрегнат.

— Веднага, господин Канинг — отговори Бартлет и се извърна към Хансън. — Аз се заемам с този господин, вие — с другия.

Застана зад стола на Гомес, хвана облегалката, наклони го и го завлачи към вратата в другия край на басейна, същата врата, от която се беше показала Лин Питърсън в деня, когато за кратко я бях мярнал тук, увила главата си с кърпа. С отвратено изражение Хансън хвана стола на Лопес, наклони го назад и последва Бартлет. Краката на стола застъргаха по мраморните плочи като нокти по черна дъска. Главата на Лопес клюмна настрани и окото му провисна.