Чернооката блондинка [bg]

Канинг продължаваше да ме измерва с гневен пог­лед. Налудничавите му очички бяха ледени от ярост, но в погледа му имаше нещо отнесено и почти мечтателно. Сигурно разнежено си представяше нещата, които ще накара Бартлет — или най-вероятно наследника на Бартлет — да ми причини, ако му се удаде случай.

— Хайде, Канинг — подканих го, — във водата, освен ако не искаш да ти направя същото като на стария Джийвс. И, между другото, остави бастуна.

Канинг хвърли бастуна си върху мрамора като дете, което хвърля чужда играчка, която са му наредили да върне, обърна се и се запъти към плиткия край на басейна. Не бях забелязал колко е кривокрак. Юмруците му бяха стиснати отстрани на тялото. Хора като него не знаят как да се държат, как да постъпят, когато неочаквано се окажат обект на заповеди, които няма как да не изпълнят.

Хансън ме изгледа умолително и понечи да каже нещо. Размахах цевта на пистолета, за да му затворя устата — до гуша ми беше дошло от гласа му, толкова изискан и хладнокръвен преди и толкова писклив и плачлив сега.

— Размърдай се, Флойд, водата е чудесна. — Той кимна печално, обърна се и последва Канинг. — Добро момче — подметнах му в гръб.

Когато стигна до далечния край на басейна, Канинг се извърна и плъзна поглед по цялата му дължина към мен. Все едно отново ме питаше дали няма начин да не скача.

— И оттук мога да те застрелям — провикнах се към него, а гласът ми отекна воднисто под високия купол на покрива. Той се поколеба отново, после влезе в басейна, стъпвайки тежко с разкривената си походка по белите стъпала към водата. — Продължи до средата! — заповядах. Флойд Хансън вече беше стигнал края на басейна и след кратко колебание и той неуверено нагази във водата. — Продължавай, докато водата стигне до брадичката ти, и чак тогава спри — наредих му. — Не искам да се удавиш.

Канинг продължи към мен, докато водата стигна до гърдите му, после заплува бруст до средата на басейна, където спря и се задържа на повърхността, махайки с ръце и крака. Хансън също започна да се придвижва във водата и спря, когато тя покри раменете му.

— Хайде, Флойд — провикнах се, — вече ти казах, до брадичката. — Той направи още една многострадална крачка. Дори отдалеч виждах паниката в очите му. Поне не ме беше излъгал, че е служил във флота. — Браво. Сега спри.

Безтелесната му глава, която сякаш се носеше по водата, представляваше зловеща гледка. Помислих си за Йоан Кръстител. Има мигове в живота, които никога няма да забравиш, които ще помниш винаги с ярки, контрастни, предизвикващи видения подробности.

— Добре, сега ще изляза от тази врата и ще почакам известно време — вие не знаете колко. И ако чуя някой от вас да излиза от басейна, ще се върна и ще го застрелям. Ясно ли е? — Насочих пистолета си към Канинг. — Схвана ли, старче?

— Да не си въобразяваш, че ще ти се размине? Ще те сгащя където и да избягаш.

— Известно време никого няма да сгащваш, господин Канинг. Поне докато си в панделата с раиран костюм и собственоръчно си оправяш леглото.