![Чернооката блондинка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/6/chernookata-blondinka-bg-download.jpg)
Чернооката блондинка [bg]
- Автор: Бэнвилл Джон
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-639-2
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Классические детективы
Электронная книга - «Чернооката блондинка [bg]». Краткое содержание книги:
„Реймънд Чандлър се усмихва някъде… Обикнах тази книга. Сякаш в стаята неочаквано влезе стар приятел, когото смятах за мъртъв.“ Стивън Кинг
„Първокласно криминале. Бенджамин Блeк се справя изумително добре в ролята на легендарния Марлоу.“ Ню Йорк Таймс
„Блек успява да улови не само гласа на Марлоу, но и неговата душа.“ Ентъртейнмънт Уикли
„Невъобразимо забавление… «Чернооката блондинка» може да мине за новооткрит ръкопис на Чандлър в някой прашен шкаф в Ла Хоя.“ Ню Йорк Таймс Бук Ривю
„Банвил в одеждите на Чандлър е неустоим. Трудно мога да си представя някой да допълни успешно Чандлър. Но Банвил определено успява.“ Ричард Форд
„Горещо лято, дъждовни капки по асфалта, жена с ярко червило, цигарена пепел и отчуждение, ретро автомобили, здравеняци, пистолети с къса цев, топящи се кубчета лед в чаша бърбън… Духът на Чандлър, съчетан с усета на Банвил за забавното.“ Уошингтън Поуст
— В ада да гориш, Марлоу! — прокле ме той. Вече се беше задъхал, докато риташе с крака, за да се задържи на повърхността. Можеше и да потъне, ако остане още дълго. Пет пари не давах.
Разбира се, щом излязох, не останах пред вратата. Канинг сигурно и бездруго не ми се беше вързал. Реших да не рискувам да излизам през предния вход — току-виж, рецепционистката натисне някое копче и се домъкнат цяла глутница главорези, — затова потърсих страничен изход. Веднага намерих, при това познат изход. Бях отворил няколко врати и бях прекосил бързо няколко стаи, когато се озовах в познат коридор, отворих поредната врата — вероятно наслуки — и се озовах в дневната с тапицираните с кретон кресла и високата камина, където ме беше завел Хансън след разходката ни първия път и където Бартлет в ролята си на почтен служител ни беше поднесъл чай. Прекосих помещението, отворих остъклената врата и залитайки, излязох на слънце и сред уханието на портокаловите дръвчета.
„Благородниците от храма“ още се мотаеха наоколо. Половината бяха пияни, а другата половина скоро щяха да бъдат. Фесовете им се бяха накривили, гласовете им звучаха по-дрезгаво. Както бях упоен, за миг си помислих, че съм попаднал на сцена от Али Баба и четирийсетте разбойници. Поех по пътеката покрай висящата бугенвилия, разпростряла цялата си пищна прелест.
Имах смътна представа как да стигна до мястото, където бях паркирал колата си, и се бях запътил натам, когато на един завой пътя ми препречи червенокос и червендалест тип с поовехтял фес и с размерите на двоен хладилник. Беше облечен със светлозелена риза и пурпурни шорти и стискаше чаша уиски със сода в грамадната си розова лапа. Изгледа ме с широка и щастлива усмивка, после се нацупи с шеговито неодобрение и посочи към главата ми.
— Гологлав си, братле. Не е позволено. Къде ти е фесът?
— Една маймуна ми го открадна и избяга сред дърветата.
Отговорът ми предизвика сърдечния смях на човека, чийто корем се разтресе под ослепително зелената му риза. Осъзнах, че пистолетът още е в ръката ми, и човекът също го забеляза.
— Я виж ти! Какво готино пистолетче си имаш! Откъде го взе?
— Раздават ги вътре в клуба. Управителят си присвоил пари на клуба и организират потеря да го погне. Побързай, може да успееш да се включиш.
Той ме изгледа зяпнал. По лицето му, което имаше цвета и лъскавината на коледна шунка, плъзна лукава усмивка. Палаво размаха пръст към мен:
— Поднасяш ме, братле, нали? Знам, че ме поднасяш.
— Прав си — казах и вдигнах пистолета в ръката си. — Това е само копие. Шефът на това място, казва се Канинг, ги колекционира — копия на пистолети. Помоли го да разгледаш оръжейната му. Струва си.
Дебелакът отметна глава назад и ме изгледа с присвити очи.
— О, на всяка цена. Къде да го намеря?
— В басейна — отговорих.
— Къде?
— В басейна. Да се поохлади. Тръгни натам — посочих с палец през рамо — и ще го намериш. Ще се радва да те види.
— Благодаря ти, братле. Адски любезно от твоя страна. — И радостно се заклатушка към сградата на клуба.
Когато се скри зад завоя и се изгуби от поглед, аз се озърнах — вероятно с малко безумен поглед. Чудех се какво да правя с пистолета. Мозъкът ми още не работеше съвсем добре, като се има предвид на какви злоупотреби беше подложен през последните дни и часове. Стоях до висока стена, тежко обкичена с официалното цвете на Сан Клементе, и накрая просто хвърлих оръжието някъде далеч. Чух го как се удари в стената и глухо тупна в основата ѝ. По-късно на Бърни Олс и на хората му щяха да им трябва цели два дни да го намерят.
Разбира се, слънцето беше огряло цялата кола и вътре бе горещо като в пещ. Не ми пукаше — дори воланът да обгори дланите ми до кокал, пак нямаше да усетя. Подкарах към портата. На един от завоите на пътя внезапно ми се зави свят и колата едва не се блъсна в дърво. Ръцете още ме боляха от въжетата. Портиерът Марвин ме изгледа подозрително и направи грозна гримаса, но вдигна бариерата, без да създава проблеми. Спрях до първата телефонна кабинка, която съзрях, и се обадих на Бърни. Гласа ми още никакъв го нямаше и отначало той не разбра какво му казва. Но после схвана.
20
Последвалите събития бяха малко скучновати, или поне на мен така ми се струваше, предвид колоритните и вълнуващи неща, които се бяха случили по-рано. Бърни и кохортата му нахлули в клуб „Кахуила“ и намерили Бартлет до басейна, припаднал от загубата на кръв. Трудничко си проправили път през навалицата от пияни масони, сновящи навсякъде. Флойд Хансън спипали в апартамента му на брега на океана в Бей Сити. Тъкмо си стягал багажа. Бърни ми каза, че ако Хансън не бил помъкнал толкова много неща със себе си, сигурно щял да успее да се измъкне.