Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
— Изглежда, че пържените пилета ти носят нещастие — обади се басът.
— Тихо! — изкряска друг. — По дяволите пържените ви пилета! Прилично ли е да карате изгнаническия стомах да се свива от глад посред нощ?
— Между него и пилетата съществува може би някакво дълбоко родство — обади се пророчески басът.
— Може да опита пържена дъска — изрева безотечественикът.
— Или стомашна язва — изскимтя тъничък фалцет.
— Може да е бил лисица в някое предишно съществуване — продължи да размишлява басът — и сега пилетата се връщат пак при него.
— Колко е недостойно да се подигравате с човек, комуто не върви! — възмути се Пилето.
— Има ли по-удобно време за шеги? — запита утешително басът.
— Тихо! — изрева пазачът отвън. — Това е почтено заведение — затвор, а не нощен клуб!
Глава единайсета
Керн се подписа под втора заповед за изгонване от Австрия. И то завинаги. Този път не изпита никакво вълнение. Само докато подписваше, си помисли, че на другата сутрин вероятно ще бъде в Пратера.
— Имате ли във Виена някакви вещи, които бихте искали да вземете със себе си? — попита чиновникът.
— Не, нямам нищо.
— Знаете, че ви очакват най-малко три месеца затвор, ако се върнете в Австрия, нали?
— Да.
Чиновникът погледна Керн, след това бръкна бързо в джоба си, извади една петшилингова банкнота и му я подаде.
— Да се почерпите. Не мога да променя законите, както знаете. Поискайте вино от Гумполдскирхнер. Тазгодишната реколта е много добра. А сега да ви няма.
— Благодаря — каза учудено Керн. За пръв път получаваше нещо от полицай. — Много ви благодаря. Ще използвам тези пари, разбира се.
— Добре, добре. Побързайте сега. Охраната вече чака във фоайето.
Керн прибра парите в джоба си. Можеше не само да изпие две чаши гумполдскирхнер с тези пари, но и да се върне на другата сутрин във Виена с трамвай.
Така беше по-безопасно, и пак щяха да му останат цели два шилинга за непредвидени обстоятелства.
Потеглиха по същия път, откъдето бяха минали първия път с Щайнер. На Керн му се струваше, че е било преди десет години. От последната гара трябваше да тръгнат пеша. Най-после стигнаха до едно ханче, което рекламираше, че предлага сладко вино. В предния двор имаше няколко маси и столове. Керн си припомни съвета на чиновника и попита охраната си:
— Да пийнем ли по една чашка?
— Какво?
— Гумполдскирхнер. Тази година било необикновено хубаво.
— Може, много е рано още за митницата.
Седнаха в предния двор и отпиваха от светлото вино. Наоколо им беше тихо и спокойно. Ясното, безоблачно небе беше зеленикаво. Един самолет летеше към Германия като ястреб в далечината. Съдържателят донесе ветроупорен фенер и го сложи на масата. Това беше първата вечер, прекарана от Керн на открито. От два месеца не бе виждал небе.
Сега седеше неподвижен и се наслаждаваше на кратковременния покой. След един-два часа бягството и страхът щяха да започнат отново.
— Просто да се пукнеш — каза ненадейно полицаят.
— Така мисля и аз — каза Керн, като вдигна глава.
— Друго исках да кажа.
— Предполагам.
— Имам предвид бежанците — обясни намръщено полицаят. — Унижаваме занаята си с вас. Всеки ден все бежанци придружаваме! От Виена до границата! Какъв е този живот? Няма вече прилична работа с някой разбойник в белезници.
— След една-две години може да ни откарвате и с белезници до границата — отвърна сухо Керн.
— Няма да я бъде! — погледна презрително полицаят. — Вие нямате никакво политическо значение. Аз трябваше да придружавам четворния убиец Мюлер със заповед да го застрелям при най-лекото подозрително движение. А преди две години придружавах прочутия убиец на жени Бергман, след това крадеца Бруст, без да споменавам ограбвача на мъртъвци Теди Блюмел. Това се казва работа! С вас човек може да пукне от скука. — Той въздъхна и изпразни чашата си. — Както и да е… от вино разбираш. Да изпием ли още по една? Този път ще платя аз.
— Добре.
Изпиха приятелски още по една чаша. После станаха.
Стъмнило се бе вече. Прилепи и пеперуди прелитаха около тях. Митницата беше ярко осветена. Пак същите чиновници. Полицаят им предаде Керн.