Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Обичай ближния си [bg]

Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:

Те танцуваха предпазливо и почти стеснително. Но станаха постепенно по-самоуверени, особено след като забелязаха, че никой не им обръща внимание. — Колко е приятно да се танцува с тебе, — каза Керн. — Винаги откривам новости, когато съм с тебе. Щом си тука всичко наоколо се променя и става прекрасно. Тя облегна по-плътно ръка на рамото му и се притисна до него. Те се понесоха скоро по ритъма на музиката. Прожекторите светеха над тях като цветни вълни и те забравиха за миг всичко — превърнаха се само в две живи млади същества освободени от сенките на страха, недоверието и бягството.
1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 142
Перейти на страницу:

— Изглежда, че пържените пилета ти носят нещастие — обади се басът.

— Тихо! — изкряска друг. — По дяволите пържените ви пилета! Прилично ли е да карате изгнаническия стомах да се свива от глад посред нощ?

— Между него и пилетата съществува може би някакво дълбоко родство — обади се пророчески басът.

— Може да опита пържена дъска — изрева безотечественикът.

— Или стомашна язва — изскимтя тъничък фалцет.

— Може да е бил лисица в някое предишно съществуване — продължи да размишлява басът — и сега пилетата се връщат пак при него.

— Колко е недостойно да се подигравате с човек, комуто не върви! — възмути се Пилето.

— Има ли по-удобно време за шеги? — запита утешително басът.

— Тихо! — изрева пазачът отвън. — Това е почтено заведение — затвор, а не нощен клуб!

Глава единайсета

Керн се подписа под втора заповед за изгонване от Австрия. И то завинаги. Този път не изпита никакво вълнение. Само докато подписваше, си помисли, че на другата сутрин вероятно ще бъде в Пратера.

— Имате ли във Виена някакви вещи, които бихте искали да вземете със себе си? — попита чиновникът.

— Не, нямам нищо.

— Знаете, че ви очакват най-малко три месеца затвор, ако се върнете в Австрия, нали?

— Да.

Чиновникът погледна Керн, след това бръкна бързо в джоба си, извади една петшилингова банкнота и му я подаде.

— Да се почерпите. Не мога да променя законите, както знаете. Поискайте вино от Гумполдскирхнер. Тазгодишната реколта е много добра. А сега да ви няма.

— Благодаря — каза учудено Керн. За пръв път получаваше нещо от полицай. — Много ви благодаря. Ще използвам тези пари, разбира се.

— Добре, добре. Побързайте сега. Охраната вече чака във фоайето.

Керн прибра парите в джоба си. Можеше не само да изпие две чаши гумполдскирхнер с тези пари, но и да се върне на другата сутрин във Виена с трамвай.

Така беше по-безопасно, и пак щяха да му останат цели два шилинга за непредвидени обстоятелства.

Потеглиха по същия път, откъдето бяха минали първия път с Щайнер. На Керн му се струваше, че е било преди десет години. От последната гара трябваше да тръгнат пеша. Най-после стигнаха до едно ханче, което рекламираше, че предлага сладко вино. В предния двор имаше няколко маси и столове. Керн си припомни съвета на чиновника и попита охраната си:

— Да пийнем ли по една чашка?

— Какво?

— Гумполдскирхнер. Тази година било необикновено хубаво.

— Може, много е рано още за митницата.

Седнаха в предния двор и отпиваха от светлото вино. Наоколо им беше тихо и спокойно. Ясното, безоблачно небе беше зеленикаво. Един самолет летеше към Германия като ястреб в далечината. Съдържателят донесе ветроупорен фенер и го сложи на масата. Това беше първата вечер, прекарана от Керн на открито. От два месеца не бе виждал небе.

Сега седеше неподвижен и се наслаждаваше на кратковременния покой. След един-два часа бягството и страхът щяха да започнат отново.

— Просто да се пукнеш — каза ненадейно полицаят.

— Така мисля и аз — каза Керн, като вдигна глава.

— Друго исках да кажа.

— Предполагам.

— Имам предвид бежанците — обясни намръщено полицаят. — Унижаваме занаята си с вас. Всеки ден все бежанци придружаваме! От Виена до границата! Какъв е този живот? Няма вече прилична работа с някой разбойник в белезници.

— След една-две години може да ни откарвате и с белезници до границата — отвърна сухо Керн.

— Няма да я бъде! — погледна презрително полицаят. — Вие нямате никакво политическо значение. Аз трябваше да придружавам четворния убиец Мюлер със заповед да го застрелям при най-лекото подозрително движение. А преди две години придружавах прочутия убиец на жени Бергман, след това крадеца Бруст, без да споменавам ограбвача на мъртъвци Теди Блюмел. Това се казва работа! С вас човек може да пукне от скука. — Той въздъхна и изпразни чашата си. — Както и да е… от вино разбираш. Да изпием ли още по една? Този път ще платя аз.

— Добре.

Изпиха приятелски още по една чаша. После станаха.

Стъмнило се бе вече. Прилепи и пеперуди прелитаха около тях. Митницата беше ярко осветена. Пак същите чиновници. Полицаят им предаде Керн.

1 ... 60 61 62 63 64 65 66 67 68 ... 142
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)