Обичай ближния си [bg]

След два дни група мъже влезе привечер в стрелбището. Лило беше заета с няколко момчета, затова мъжете се приближиха към Керн.

— Ела. Искаме да стреляме.

Керн даде пушка на единия. Отначало мъжете стреляха няколко пъти по глинените фигури, като ги счупиха, а след това и по малките стъклени топки в съд с вода. После разгледаха списъка на наградите и решиха да ги спечелят.

Първите двама получиха трийсет и четири и четиресет и четири точки. Спечелиха едно кадифено мече и една сребърна табакера. Третият, набит мъж с щръкнала коса и тъмнокафяви мустаци, гъсти като четка за обуща, се цели дълго и внимателно и спечели четиресет и осем точки. Приятелите му го поздравиха гръмко. Лило хвърли бърз поглед към тях.

— Още пет изстрела! — нареди посетителят и бутна шапката на темето си. — Със същата пушка.

Керн я напълни. С първите три изстрела стрелецът получи трийсет и шест точки, по дванайсет при всеки изстрел. Керн разбра, че сребърната фруктиера и ножовете, фамилно наследство и съкровище, се намират в опасност. И постави един от вълшебните патрони на директора Поцлох. При последния изстрел се получиха шест точки.

— Внимавай — Посетителят остави пушката. — Тук има нещо! Изстрелът беше безпогрешен.

— Може би ръката ви е трепнала малко — каза Керн. — Пушката е същата.

— Не съм треперил! — отговори сърдито посетителят. — Бивш старши стражар не трепери. Знам аз как се стреля.

Сега беше ред на Керн да потрепери. Той се страхуваше дори от цивилен полицай. Бившият старши го погледна втренчено и заплашително.

— Тук има някаква шмекерия!

Керн не отговори. Само подаде напълнената пушка.

Този път беше сложил редовен патрон. Старшият го погледна, преди да се прицели. Получи още веднъж дванайсет точки и остави пушката.

— Е?

— Случва се понякога — каза Керн.

— Случва ли се? Не се случва. Четири по дванайсет и веднъж шест. Ти сам не вярваш в това, нали?

Керн не каза нищо. Старшият приближи към него зачервеното си лице.

— Виждал съм те и по-рано някъде…

Другарите му го прекъснаха. Те искаха свободна стрелба. Ударът, спечелил шест точки, нямаше да се брои.

— Ти си направил нещо с патрона! — викаха те.

Дойде и Лило.

— Какво има? — попита тя. — Мога ли да ви услужа с нещо? Този момък е съвсем нов още.

Посетителите започнаха да спорят с нея. Полицаят не взимаше участие. Той не снемаше поглед от Керн и се опитваше да си припомни нещо. Керн срещна твърдо погледа му. Спомни си всички уроци, които бе научил от бурния си живот.

— Ще поговоря с директора — каза спокойно. — Не съм овластен да вземам решение.

Той мислеше да даде на полицая да стреля отново, но си представи Поцлох, побеснял от загубата на семейното наследство. Попаднал беше между Сцила и Харибда. Извади бавно цигара и я запали, като правеше усилие да не трепери. После се обърна и отиде при Лило. Тя го чакаше. И предложи компромис: полицаят да стреля още пет пъти. Напразно, разбира се. Другите се обявиха против предложението й. Лило бе наблюдавала Керн и бе забелязала, че той е много блед и че в случая сигурно става дума за нещо повече от обикновена кавга за вълшебните патрони на директора Поцлох. Тя се усмихна и седна срещу полицая.