Обичай ближния си [bg]

Докато се разхождаха, Керн размишляваше дали тъмничарят не иска да го въвлече някаква неприятност. Те не се обичаха. По-късно, когато отидоха в шивалнята, започна да разисква безгласно този въпрос с крадеца, голям познавач на затворите.

— Винаги можеш да поискаш да излезеш — обясни му той. — Това са естествени нужди. Никой не може да се усъмни. Някои трябва да излизат по-често, други — по-рядко. Това е съвсем естествено. Но внимавай и като излезеш.

— Добре. Ще видя какво иска от мен. Все пак е нещо различно.

Керн се престори, че го е присвил стомах, и тъмничарят го изведе. Когато го заведе в умивалнята, той се огледа и попита:

— Искаш ли цигара?

Пушенето беше забранено. Керн се засмя.

— Това ли било? Не, приятелю, няма да ме пипнеш по този път.

— Млъквай! Мислиш, че искам да ти навлека неприятности ли? Познаваш ли Щайнер?

Керн го погледна втренчено.

— Не — каза най-после. Страхуваше се, че е някаква измама, за да могат да заловят Щайнер.

— Не го ли познаваш?

— Не.

— Добре, слушай тогава. Щайнер изпраща известие, че Рут е в безопасност. Няма защо да се тревожиш. Когато излезеш оттук, поискай да те изгонят в Чехия, а след това се върни. Познаваш ли го сега?

Керн почувства, че трепери.

— Искаш ли сега цигара? — попита тъмничарят. Керн кимна. Онзи извади от джоба си пакет „Мемфис“ и кибрит. — Вземи ги. От Щайнер са. Ако те пипнат, помни, че нямам пръст в тази работа. Седни сега вътре да изпушиш една, но димът трябва да върви надолу. Аз ще пазя отвън.

Керн влезе в тоалетната. Извади една цигара, раздели я на две и запали половината. Пушеше бавно, като поглъщаше дълбоко дима. Рут беше в безопасност. Щайнер бдеше. Керн гледаше мръсните стени с безсрамните рисунки и мислеше, че това е най-хубавата стая в света.

— Слушай — запита тъмничарят, когато той излезе. — Защо не ми каза, че познаваш Щайнер?

— Вземи една цигара — предложи Керн.

— Не бих и помислил такова нещо — отвърна тъмничарят, като поклати отрицателно глава.

— Откъде го познаваш? — попита Керн.

— Той ме спаси веднъж от една разправия. Сериозен проблем. Да вървим сега.

Върнаха се в шивалнята. Професорът и крадецът погледнаха Керн. Той кимна и седна.

— Наред ли е всичко? — попита безгласно професорът.

Керн кимна утвърдително.

— Да продължаваме тогава — прошепна професорът в червената си брада. — Aller. Неправилен глагол. Je vais, ty vas, il…?

— Не — каза Керн. — Днес ще вземем нещо друго. Как е на френски „обичам“?

— „Обичам“ ли? Armer. Но това е правилен глагол…

— Именно затова — каза Керн.