Обичай ближния си [bg]

Осъдиха го на два месеца затвор. Нападение, побой, непокорно държание, съпротива на полицията, многократно незаконно пребиваване — той бе изненадан, че не го осъдиха на десет години.

Сбогува се с русия студент, който бе освободен веднага. После го заведоха долу. Трябваше да предаде всичките си вещи и да облече затворнически дрехи.

Докато стоеше под душа, си припомни колко угнетен се бе чувствал някога, когато му бяха сложили белезници.

Това му се струваше толкова отдавна. Сега изпитваше само едно чувство, гледайки тъмничните дрехи: ще запази своите от износване.

Другарите му по килия бяха един крадец, един дребен мошеник и един руски професор от Казан, затворен за скитничество. И четиримата бяха пратени на работа в тъмничната шивалня.

Първата вечер мина зле. Керн си припомни думите на Щайнер — че ще свикне. Но все пак седеше на нара си, загледан втренчено в стената.

— Говориш ли френски? — ненадейно попита професорът от леглото си.

— Не — сепна се Керн.

— Искаш ли да го научиш?

— Да. Може да започнем веднага.

Професорът стана.

— Трябва да си намериш някакво занимание. Иначе мислите ще те тровят постоянно.

— Да — кимна Керн. — Освен това френският ще ми е нужен, защото вероятно ще отида във Франция, щом изляза оттук.

Те седнаха един до друг в крайчеца на ниския нар.

Мошеникът бе намерил парче молив и дращеше по стената мръсни рисунки. Професорът беше много слаб. Затворническите дрехи му бяха много широки. Имаше невчесана червеникава брада и детско лице със сини очи.