Обичай ближния си [bg]

Полицаят не се върна същия ден. Но Керн все пак реши да напусне до вечерта.

— Трябва да се махна — каза той на Щайнер. — Имам чувството, че иначе може да се случи нещо. От два дни съм тук и мисля, че могат да ме накажат за работа без разрешително. Не мислиш ли?

Щайнер кимна.

— Върви, синко. И аз ще замина след две седмици. Моят паспорт струва много повече другаде, отколкото в Австрия. Тук вече става опасно. Чувам го навсякъде през последните дни. Ела да отидем при Поцлох.

Директорът Поцлох беше бесен за загубата на кошничката.

— Тя струваше трийсет шилинга на едро, момко!… — ревеше той. — Ти ще ме разориш!

— Той напуска — каза Щайнер, обясни положението и заключи: — Кошничката беше неизбежна загуба, иначе би отишло фамилното ви наследство.

Поцлох пребледня при тази страшна възможност. Но лицето му скоро се проясни.

— Добре тогава. Работата, значи, е съвсем друга.

Той плати на Керн заплатата му и го заведе до галерията.

— Слушай, млади момко — каза му, — ще видиш сега какъв човек е Поцлох. Избери си нещо за спомен. За да го продадеш, разбира се. Само глупците пазят спомени, които вгорчават живота. Сигурно ще се опиташ да вършиш амбулантна търговийка, нали? Избери си нещо, което ти хареса…

И изчезна към чудесата на света.

— Послушай го — каза Щайнер. — Глупостите винаги се продават лесно. Избери дребни, леки неща. И побързай, докато не е променил решението си.

Но Поцлох не промени решението си. Към избраните от Керн пепелници и зарчета той добави по свое желание статуетките на три голи бронзови богини.

— Те ще бъдат най-големият ти успех. В по-малките градове — обясни, като наместваше и изтриваше очилата си. — Мъжете в малките градове са измъчвани от потисната страст. В малките градове без публични домове, разбира се. А сега сбогом, Керн. Трябва да отида на събрание, свикано против новите данъци за увеселителните заведения. Данък върху развлеченията! Това е нещо типично за нашия век. Данък вместо да дадат награда за развлеченията!

Керн събра багажа си. Изпра бельото си и го простря да съхне. После седна да вечеря с Лило и Щайнер.

— Тъгувай, моето момче — каза Щайнер. — Имаш право да тъгуваш. Героите в Древна Гърция са плакали по-често от нашите глупави и сантиментални модерни жени. Те са знаели, че не е добре да потискаш мъката си. Нашият идеал е безстрастната смелост на статуите. Но тя е безполезна. Потъгувай, за да прогониш по-бързо мъката си.