Обичай ближния си [bg]

Събуди се, защото някой го разтърсваше. Беше човекът, отказал да разговаря на френски.

— Помощ! — шепнеше запъхтяно той. — По-скоро! Той се е обесил.

Керн седна на леглото си, все още полузаспал. В бледата светлина на ранното утро едно черно тяло висеше пред прозореца с отпусната глава. Керн скочи от одъра.

— Ножче! По-бързо!

— Нямам ножче! Вие имате ли?

— Не, да го вземат дяволите! Взеха ми го. Аз ще го вдигна, а ти се опитай да измъкнеш възела през главата му.

Керн стъпи на одъра и се опита да вдигне увисналото тяло. То беше невероятно тежко, много по-тежко, отколкото изглеждаше. И дрехите бяха студени като самото тяло. Керн напрегна всичките си сили, но едва можеше да го повдигне.

— Бързай — говореше запъхтяно той. — Отпусни му колана! Не мога да го държа вечно.

— Да.

Другият се покатери и започна да се занимава с врата на обесения. Но изведнъж спря, отстъпи назад и повърна.

— Не можеш ли да продължиш, глупако! — изрева Керн. — Отвързвай го по-бързо!

— Не мога да го погледна — изохка другият. — Езикът, очите…

— Слизай тогава. Ти ще го повдигнеш, а аз ще го отвържа.

Той предаде тежкото тяло в ръцете на другия и скочи на одъра. Гледката беше отвратителна. Бледото подуто лице, изпъкналите очи, които щяха като че ли да изхвръкнат, надебелелият черен език… Керн опипваше тънкия кожен ремък, впит дълбоко в гънките на подутата шия.

— По-високо! — извика той. — Вдигни го по-високо!

И чу някакво хъркане долу. Другият повръщаше отново. В същия момент той изпусна обесения, чиито очи и език изпъкнаха отвратително, като че ли той се хилеше на безпомощността на живите.

— Проклятие!

Керн отчаяно търсеше начин да вразуми помагача си долу. Изведнъж в съзнанието му светна като мълния случката между русия студент и тъмничаря.

— Слушай, проклета перачко! — изрева той. — Ако не се съвземеш веднага, ще те сритам! Хайде, страхливецо!

Той ритна, докато говореше, и почувства, че кракът му е улучил. Тогава ритна отново с все сили.

— Ще ти разбия черепа! — изкряска. — Вдигни го пак!

Другият се успокои и вдигна обесения.

— По-високо! — беснееше Керн. — По-високо, негоднико!

Другият вдигна по-високо обесения, така че Керн успя да охлаби възела и да измъкне главата му.

— Добре. Пусни го сега!

Те уловиха отпуснатото тяло и го сложиха на одъра. Керн разкъса палтото и панталона му.

— Отвори прозорчето на вратата — каза той — и повикай пазач. А аз ще започна изкуствено дишане.