![Обичай ближния си [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/8/7/obichaj-blizhniya-si-bg-download.jpg)
Обичай ближния си [bg]
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Димант
- ISBN: 954-8472-72-4
- Переводчик: Борис Любенов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Обичай ближния си [bg]». Краткое содержание книги:
— Понякога скръбта е последно щастие — каза спокойно Лило и подаде на Керн чиния с борш и друга с крем, а Щайнер се усмихна и я помилва по косите.
— Последното щастие за теб, млада космополитко, ще бъде едно добро ядене. Това е нещо, което войникът разбира най-добре. А не забравяй, че ти си войник — преден пост, страж, една от първите световни държави. Ти можеш да минеш със самолет десет граници за един ден. Всяка се нуждае от другите, а всичките са се въоръжили до зъби една срещу друга. Това не може да продължава. Не забравяй никога, че ти си една от първите европейки и се гордей с това.
— Наистина е така — усмихна се Керн. — И аз се гордея с нея. Но какво ще правя тази нощ сам?
Керн взе вечерния влак. Избра най-евтината класа в най-евтиния влак и стигна с голямо заобикаляне до Инсбрук. Оттам тръгна пеша, като се надяваше да срещне някакво превозно средство. Но нямаше късмет.
Вечерта стигна до една гостилничка, където се нахрани с печени картофи — евтина и здравословна храна. През нощта спа в купа сено. Приложи урока, който му беше даден в затвора от крадеца. И прекара чудесно.
На другата сутрин отиде с каруца до Ландек. Коларят купи за пет шилинга една от голите богини на Поцлох. Привечер заваля. Керн спря в някаква кръчма, където игра тарок с двама посетители. Загуби три шилинга. Това го разстрои толкова, че не можа да заспи до полунощ. После се сети, че е още по-лошо да плати два шилинга за нощуване, без да може да поспи, и при тази мисъл задряма.
На другата сутрин продължи. Спря една кола, но шофьорът му поиска пет шилинга за пътуването. Колата беше „Даймлер“ и струваше петнайсет хиляди шилинга. Керн отказа. По-късно един селянин го качи на своята каруца и дори му даде сандвич. И тази нощ спа в купа сено. Валеше дъжд и той дълго стоя буден, заслушан в еднообразното шумолене на острото, влажно, спарено сено.
На следващия ден се изкачи по прохода Арлберг. Беше почти смазан от умора, когато един полицай на велосипед го настигна почти до върха и го арестува. Въпреки състоянието си трябваше да извърви пеша редом с колоездача уморителното разстояние до Сент Антон. Там го затвориха. През нощта не можа да заспи от мисълта да не открият, че е бил във Виена, и да го върнат там за съответното наказание. За щастие повярваха на думите му, че е искал да мине границата, и на другата сутрин го пуснаха.
Този път изпрати куфара си до Фелдкирх, защото именно заради него полицаят се бе усъмнил в него. На другия ден пристигна във Фелдкирх и си взе багажа.
Почака да се стъмни, съблече се и прегази Рейн, хванал дрехите и багажа си над главата. Стигнал беше вече в Швейцария. Две нощи прекара в движение, и два дни в криене, докато премине опасната зона. След това изпрати куфара си с влака, а не след дълго намери кола, която го откара до Цюрих.
Той пристигна на гарата следобед и остави куфара си на гардероб. Знаеше адреса на Рут, но не искаше да ходи там, докато не се стъмни. Известно време остана на гарата, после разпита в няколко еврейски магазина за дружествата за подкрепа на бежанци. В един магазин за бельо му дадоха адреса на някакво религиозно сдружение.
Посрещна го млад човек. Керн обясни, че е минал границата предния ден.
— Законно ли? — попита младежът.
— Не.
— Имате ли някакви документи?
Керн го погледна учудено.
— Ако имах, не бих дошъл тук.
— Евреин ли сте?
— Не. Полуевреин.
— От каква религия?
— Протестантска.
— Аха, протестантска! Боя се тогава, че не можем да сторим нищо за вас. Средствата ни са много ограничени, а понеже сме религиозна организация, разбирате, че се интересуваме главно от наши едноверци евреи.
— Разбирам — каза Керн. — Избягах от Германия, защото баща ми е евреин. Тук не можете да ми помогнете, защото майка ми е християнка. Смешен свят!
Момъкът вдигна рамене.
— Съжалявам, но разполагаме само с частни дарения.
— Можете ли да ми кажете поне къде бих могъл да прекарам два дни, без да съм длъжен да се явя в полицията? — попита Керн.
— За жалост не мога. Това е противозаконно. Разпоредбите са много строги и сме длъжни да ги съблюдаваме най-стриктно. Трябва да отидете в полицията и да се опитате да получите разрешително за престой.
— Този път ми е вече познат — каза Керн.