Вятърните мелници на боговете [bg]

Пет минути по-късно Стойка се върна.

— Заповядайте, моля. Господин посланикът е очарован от посещението ви. Очарован.

— Сигурен ли сте…

— Той ви очаква.

Стойка поведе Мери нагоре по стълбите. Там имаше заседателна зала с дълга маса, заобиколена от четиринадесет стола.

В шкафа до стената бяха изложени творения на румънските народни занаяти и скулптури на румънски художници, а на стената бе окачена релефна карта на Румъния. Имаше и камина, над която висеше румънското знаме. Посланик Раду Корбеску тръгна да пресрещне Мери, за да я приветства. Беше по риза и забързано си обличаше сакото. Той беше висок набит мъж с мургава кожа. Един прислужник припряно включваше осветлението и отоплението.

— Госпожо посланик! — възкликна Корбеску. — Каква неочаквана чест! Извинете, че ви посрещаме така неофициално. Вашият Държавен департамент не ни уведоми, че ще дойдете.

— Това е моя грешка — извини се Мери. — Бях наблизо и…

— Истинско удоволствие е за мен да се запозная с вас! Истинско удоволствие! Толкова често сме ви виждали по телевизията, вестниците и списанията. Очаквахме с огромен интерес да видим новия посланик в нашата страна. Ще пиете ли чай?

— Ами… ако сте сигурен, че това няма да ви затрудни много.

— Да ни затрудни? Разбира се, че не! Извинявам се, че не сме подготвили официален обяд за вас. Простете ми! Толкова съм притеснен.

Аз съм тази, която трябва да се притеснява, помисли си Мери. Какво ме подтикна да извърша тази глупост? Тъпо. Тъпо, тъпо. Изобщо няма да казвам на децата за това. Ще си остане моя тайна до гроб.

Когато донесоха чая, румънският посланик го разля от притеснение.

— Колко съм несръчен! Простете, моля!

Мери си мечтаеше той да престане да повтаря тези думи.

Посланикът се опита да поведе някакъв общ разговор, но това само още повече влоши положението. Очевидно бе, че се чувства ужасно неловко. При първата възможност да се оттегли, без да наруши благоприличието, Мери стана и се сбогува.

— Много ви благодаря, ваше превъзходителство. Беше ми приятно да се запозная с вас. Довиждане.

И тя избяга.

Когато се прибра в службата си, Джеймс Стикли незабавно изпрати да я повикат.

— Госпожо Ашли — студено каза той, — бихте ли ми обяснили какво сте си мислили, че правите?

Предполагам, че това няма да остане моя тайна, която да отнеса със себе си в гроба, помисли Мери.

— О! Имате предвид в румънското посолство? Ами аз… просто си помислих, че мога да намина да се запознаем и…

— Това не е подходящото място за непринудени домашни посещения — отряза Стикли. — Във Вашингтон не можете просто да наминете в някое посолство. Един посланик може да посети друг посланик само след като го поканят. Вие невероятно много сте притеснили Корбеску. Трябваше дълго да го убеждавам да не пише протестна нота до Държавния департамент. Той смята, че сте отишли там, за да го шпионирате и да го сварите неподготвен.