Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Когато самолетът на Бен Кон излетя, по един от телефоните във Форт Райли бе проведен личен разговор с вашингтонски телефонен пост.
Мери Ашли вървеше по един от дългите коридори в сградата на Службата за международни отношения, отивайки на доклад при Джеймс Стикли, когато чу зад гърба си нисък мъжки глас:
— Ето на това му викам страхотно парче.
Мери се извърна. На стената се беше облегнал някакъв висок непознат, който я гледаше открито с безочлива усмивка на лицето. Той беше някак си развлечен, облечен в джинси, тенис фланелка и маратонки, и изглеждаше мърляв и небръснат. Около устните му се очертаваха бръчици от смях, а ярките му сини очи я гледаха насмешливо. Целият му вид излъчваше някаква арогантност, която я вбеси. Мери рязко му обърна гръб и се отдалечи, чувствайки погледа му върху тила си.
Срещата й с Джеймс Стикли продължи повече от час. Когато Мери се върна в кабинета си, видя, че непознатият седи на стола й с крака върху бюрото и разглежда книжата й. Тя почувства как кръвта нахлу в главата й.
— Какво правите, по дяволите!
Мъжът я изгледа мързеливо и бавно се изправи на краката си.
— Аз съм Майк Слейд. Приятелите ми ме наричат Майкъл.
— С какво мога да ви помогна, господин Слейд? — каза тя с леден глас.
— Всъщност с нищо — непринудено каза той. — Съседи сме. Работя в този отдел и затова си помислих, че мога да намина и да ви кажа здравейте.
— Е, вече го казахте. И ако наистина работите в този отдел, предполагам, че си имате и свой кабинет. Така че в бъдеще няма да ви се налага да седите на бюрото ми и да слухтите наоколо.
— Господи, какъв характер! Чувал съм, че канзасците, или както и да се наричате там, сте дружелюбни хора.
— Господин Слейд — каза тя, стиснала зъби, — давам ви две секунди да се махнете от кабинета ми, след което ще повикам охраната.
— Трябва да не съм чул добре — промърмори той.
— А ако наистина работите в този отдел, бих ви посъветвала да си отидете вкъщи, да се изкъпете и да си сложите малко по-подходящи дрехи.
— Навремето имах жена, която имаше навика да ми говори по същия начин — въздъхна Майк Слейд. — Е, вече нямам.
Мери усети, че почервенява от гняв.
— Вън!
— Чао, скъпа. Ще се виждаме и занапред — помаха й с ръка той.
А, не, помисли си Мери. Няма да стане.
Цялата сутрин не секна серията от неприятни изненади. Джеймс Стикли се държеше открито враждебно. По обяд Мери вече бе твърде разстроена, за да има желание да яде. Реши да прекара обедната си почивка, като обиколи Вашингтон, за да се освободи от чувството на гняв.
Лимузината й я чакаше на тротоара пред сградата на Службата за международни отношения.
— Добро утро, госпожо посланик — каза шофьорът. — Къде бихте искали да отидете?
— Където и да е, Марвин. Нека просто да се поразходим.
— Добре, госпожо. — Колата бавно се отдалечи от тротоара. — Бихте ли искали да видите улицата на посолствата?
— Чудесно. — Всичко, което можеше да премахне горчивия вкус от тази сутрин, беше добре дошло.
На ъгъла шофьорът зави надясно и се насочи към Масачузетс авеню.
— Ето тук започва — каза Марвин, когато зави по широката улица. Той забави колата и започна да й показва различните посолства.
Мери разпозна японското посолство по знамето с изгряващото слънце, окачено пред него. Над вратата на индийското посолство имаше изображение на слон.
Минаха покрай красива джамия. В градината пред нея имаше коленичили хора, които се молеха.
Стигнаха до ъгъла на 23-а улица и минаха покрай бяла каменна сграда с колони от двете страни на входните три стъпала.
— Това е румънското посолство — каза Марвин. — До него е…
— Спрете, моля!
Лимузината зави към тротоара. Мери надникна през прозореца на колата към табелата пред зданието и прочете: „ПОСОЛСТВО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА РЕПУБЛИКА РУМЪНИЯ“.
— Изчакайте ме тук, моля — импулсивно каза Мери. — Ще вляза вътре.
Сърцето й почна да бие силно. Това щеше да бъде първата й истинска среща със страната, за която беше преподавала, със страната, която щеше да се превърне в неин дом за следващите няколко години.