Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво?! Вижте, най-малко от всичко…
— Просто се опитайте да запомните, че вие вече не сте обикновен гражданин — вие сте представител на правителството на Съединените американски щати. И следващия път, когато ви хрумне да направите нещо не толкова лично, колкото да си измиете зъбите, ви моля първо да се посъветвате с мен. Ясно ли е, имам предвид напълно ясно ли ви е?
— Добре — преглътна Мери.
— Така. — Той вдигна телефонната слушалка и набра някакъв номер. — Госпожа Ашли е при мен в момента. Ще дойдете ли? Добре. — Той затвори телефона.
Мери седеше мълчаливо и се чувстваше като малко дете, което наказват. Вратата се отвори и в стаята влезе Майк Слейд.
Той погледна към Мери и се усмихна.
— Послушах съвета ви и се обръснах.
— Вие двамата, да не би да сте се срещали вече? — попита Стикли, местейки погледа си от единия към другия.
— Всъщност не. — Мери наблюдаваше Слейд. — Сварих го да тършува в кабинета ми.
— Госпожо Ашли, Майк Слейд — каза Джеймс Стикли. — Господин Слейд ще бъде вашият първи съветник.
— Какво? — Мери широко отвори очи от изненада.
— Господин Слейд е от Отдела за източноевропейски страни. Обикновено той работи извън Вашингтон. Сега бе решено да бъде изпратен в Румъния като ваш първи съветник.
Мери почувства как скача от стола си.
— Не! — възпротиви се тя. — Това е невъзможно.
— Обещавам да се бръсна всеки ден — мило каза Майк.
— Мислех, че един посланик има правото да избере първия си съветник — обърна се Мери към Стикли.
— Така е, но…
— Тогава аз не си избирам господин Слейд. Не го искам.
— При нормални обстоятелства щяхте да бъдете в правото си да го направите, но се опасявам, че в този случай нямате избор. Заповедта идва от Белия дом.
Мери не можеше да се прави, че не забелязва Майк Слейд. Той беше навсякъде. Срещаше го в Пентагона, в ресторанта на Сената, в коридорите на Държавния департамент. Той винаги се обличаше с дънки, тениски и спортни дрехи. Мери се питаше как го допускат така в тези толкова официални среди.
Един ден Мери го видя да обядва с полковник Маккинли. Те разговаряха много оживено. Нима са стари приятели? Възможно ли е да замислят някакъв заговор срещу мен? Превръщам се в параноичка, помисли си Мери. А още дори не съм в Румъния.
Чарли Кемпбъл, шеф на Сенатския комитет по международни отношения, даваше прием в чест на Мери в Коркорън Галери. Когато Мери влезе в залата и видя всичките елегантно облечени жени, събрани там, тя си помисли: Не ми е тук мястото. Те изглеждат така, сякаш са елегантни по рождение.
Нямаше никаква представа колко добре изглежда.
Имаше повече от дузина фотографи и Мери беше най-сниманата жена през цялата вечер. Тя танцува с много мъже, някои бяха женени, а други не, и почти всички й поискаха телефонния номер. Тя не се почувства обидена, но и не прояви интерес към това.
— Съжалявам — каза тя на всеки, — работата ми и семейството ме ангажират твърде много, за да имам време и да излизам.
Мисълта, че би могла да бъде с някой друг, освен с Едуард, бе просто недопустима. За нея никога нямаше да има друг мъж.
Тя седеше на една маса с Чарли Кемпбъл и жена му и половин дузина други представители на Държавния департамент. Разговорът се завъртя около вицове за посланици.
— Преди няколко години в Мадрид — разказваше един от гостите — стотици разбунтували се студенти манифестирали пред британското посолство с искания да бъде върнат Гибралтар на Испания. Точно когато вече били на път да проникнат с взлом в посолството, се обадил един от министрите на генерал Франко. „Безкрайно съжалявам за онова, което става във вашето посолство — казал той. — Да ви изпратя ли още полицейски подкрепления?“ „Не — отговорил посланикът, — просто изпращайте по-малко студенти.“
— Не беше ли Хермес богът, когото древните гърци тачели като покровител на посланиците? — попита някой.
— Да — отговориха му, — но той е бил защитник и на скитниците, крадците и лъжците.