Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— За кого бих направил такова нещо, Джордж? — попита Тоби със застинал поглед. — Знаеш, че уставът ми го забранява. — От устата на Тоби това звучеше някак нелепо.

— Ами за Пърси Алълайн например — предположи Смайли, след което му подсказа и оправданието: — В края на краищата, ако Пърси ти нареди да направиш нещо и да не го опишеш, ще се окажеш в много трудно положение.

— Много ми е интересно какво по-точно имаш предвид, Джордж?

— Проверка на тайник в чужбина, осигуряване на тайна квартира, проследяване на някого, инсталиране на бръмбари в някое посолство. Пърси е оперативен директор все пак. Би могъл да решиш, че действа по инструкции от петия етаж. Подобно развитие на събитията ми се струва съвсем логично.

Тоби изгледа внимателно Смайли. Държеше цигара, но след като я запали, не я пушеше. Беше свита на ръка, извади я от сребърна табакера, но веднъж запалена, тя изобщо не стигна до устата му. Кръжеше наоколо, приближаваше се или отиваше настрани, понякога изглеждаше, сякаш ей сега ще я захапе, но така и не го направи. Междувременно Тоби произнесе речта си, едно от неговите изложения на гледна точка, което се предполагаше, че определя житейската му позиция в този момент.

Тоби харесвал службата, обясни той. Предпочитал да остане в нея. Изпитвал определен сантимент. Имал и други интереси, които във всеки момент можели да го обсебят напълно, но той най-много обичал службата. Проблемът му бил, каза той, в повишението. То не му трябвало заради алчност, а по-скоро, би казал, по социални причини.

— Нали разбираш, Джордж, толкова години опит съм натрупал, че направо ми става неудобно, когато тези младоци започнат да ми дават заповеди. Нали ме разбираш? Дори Актън — самото име Актън им звучи смешно.

— Аха — каза кротко Смайли, — и кои са тези младоци?

Естерхази обаче беше изгубил интерес. След като свърши с изявлението си, лицето му отново придоби познатия празен израз, а кукленските му очи се втренчиха в някаква не много далечна точка в пространството.

— Рой Бланд ли имаш предвид? — попита Смайли. — Или Пърси? Пърси ли е млад? Кой, Тоби?

Нямало смисъл, каза Тоби със съжаление:

— Джордж, когато повишението те подминава, а ти се съсипваш от работа, всеки, който е по-високо от тебе, ти се вижда млад.

— Може би Контрола би могъл да те качи едно-две стъпала — предположи Смайли, без да се замисля за себе си в тази ситуация.

Отговорът на Естерхази го накара да потръпне.

— Знаеш ли, Джордж, не съм сигурен, че в момента е в състояние да го направи. Виж какво имам за Ан… — той отвори едно чекмедже, — … когато разбрах, че ще идваш, се обадих на един-двама приятели, поръчах им нещо хубаво, нещо за една безупречна жена, нали знаеш, че не мога да я забравя, откакто се видяхме на коктейла у Бил Хейдън?