Игри на злото [bg]

Четириетажният паркинг беше построен само преди шест месеца като част от програмата за реновиране на градчето и представляваше опит да се намали броят на хората, които оставяха колите си на паркингите на близкия търговски център. В паркинга се влизаше отпред, но кордонът беше поставен от дясната му страна, пред служебния вход.

Ким си проби път през нарастващата тълпа зяпачи, изтича по лентата за служебни автомобили и спря някъде по средата й.

Погледна нагоре в мрака и с помощта на най-близката улична лампа различи човешка фигура, застанала от външната страна на металния парапет на най-горния етаж и надвесена над празното пространство.

Брайънт се присъедини към нея.

— Пристигнаха още униформени колеги от местния участък. Двамата застанаха на главния вход, а други двама претърсват останалите етажи на паркинга, за да сме сигурни, че вътре няма други хора. Една свидетелка твърди, че онзи виси горе вече дванайсет минути.

— Може ли да й се вярва?

Брайънт кимна.

— Да. Жената следи времето на мобилния си.

Ама разбира се.

— Предявил ли е някакви искания?

Брайънт поклати отрицателно глава, но преди да отговори, някакъв случаен тип се разкрещя иззад кордона. Чудесно, само това им липсваше.

— Вървете да видите какво иска тая откачалка!

Сержантът изтича към кордона, а Ким се замисли как да действа, за да задържи мъжа на парапета, докато пристигне преговарящият. В участъка имаше колеги, специално обучени да разубеждават самоубийци, решили да скачат отвисоко, като често успяваха да ги свалят от опасното място с минимум суетня и нерви. Ким знаеше, че ако отиде лично да приказва с онзи на парапета, човекът ще изгуби воля за живот и ще скочи в секундата, в която тя си отвори устата. На нея не й се удаваха и разговорите с хора, които не висяха между живота и смъртта, а да рискува в подобна критична ситуация беше изключено.

— Началник, това е Дейвид Хардуик, от „Хардуик Хаус“. Познава самоубиеца.

Мъжът пред Ким беше с пет сантиметра по-висок от нея, мрачен и задъхан от бързане.

— Цялата му история или съкратената версия?

— Ами виси горе от петнайсет минути, така че предпочитам съкратената.

Брайънт докосна ръката й.

— Ще отида да запозная колегите със ситуацията — каза и кимна към кордона. До него бяха спрели още две патрулки и една линейка.

— Името му е Бари Грант. Преди час ми се обади да ми каже, че няма да се връща в приюта и да раздам вещите му на другите. Каза още, че след това, което бил сторил, повече не заслужавал да живее.

— Какво толкова е сторил?

Дейвид сви рамене.

— Не знам, но един от другите мъже в „Хардуик“ се сети, че Бари споменавал, че, ако човек тръгне да се самоубива, паркингът тука бил идеалното място, така че тръгнах направо насам да го потърся. По пътя не спирах да му звъня, но телефонът му е изключен.

Ким вдигна поглед нагоре.

— Няма смисъл да се обаждаме повече, така или иначе няма да отговори. Какво още можете да ми разкажете за него?

— Пуснаха го от затвора преди няколко месеца. Присъдата му беше за тежка телесна повреда: нападнал брат си, задето имал връзка с жена му. Осакатил го за цял живот, човекът е на количка.