Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Зачака докато човекът заспи, а шансът Ценариус да се върне намалее достатъчно.
Нуждите на двамата бяха поети от невидими горски духове. Храната се материализираше в определени моменти и остатъците изчезваха, когато се нахранеха. Другите природни нужди се поемаха по същия начин. Това позволяваше на Ценариус да продължава мистериозните си дискусии със своите сподвижници — което при божества можеше да отнеме дни, седмици, месеци, а даже и по-дълго — без да се тревожи, че двамата му гости ще умрат от глад в негово отсъствие.
Независимо от цикъла на луната, поляната си оставаше все така осветена през нощта, почти сякаш е ден. Когато се убеди, че Ронин е заспал достатъчно дълбоко, Крас се изправи тихо и се насочи към бариерата от цветя.
Дори през нощта, те незабавно се извърнаха към него. Драконовият магьосник се приближи до тях, колкото можеше по-близо без да ги предизвика, а после се огледа към гората отвъд, изучавайки тъмните дървета. Познаваше добре тайните на прикриване, ползвани от неговия вид. По-добре от всекиго, дори от един полубог. Това, което Ценариус можеше да пропусне, нямаше да убегне на Крас.
В началото всички дървета изглеждаха еднакви. Той ги разгледа много внимателно, след това по още веднъж, но все така безрезултатно. Тялото му виеше за почивка, но Крас отказа да остави неестествената слабост да го завладее. Страхуваше се, че ако й позволи дори веднъж, може никога да не се оправи.
Погледът му внезапно спря на извисяващ се дъб с особено дебел дънер.
Впил внимателен поглед в него, изтощеният заклинател прикри мислите си и фокусира волята си върху дървото:
„Познавам те… Знам какво си, наблюдателю…“
Нищо не се случи. Отговор не последва. За момент Крас се почуди да не би да е сгрешил, но вековете опит твърдяха друго.
Опита отново:
„Познавам те… маскиран като част от дърво, ти наблюдаваш и нас, и властелина на гората. Чудиш се какво сме и защо сме тук.“
Почувства нечие присъствие да се размърдва, макар и съвсем леко. Наблюдателят се чувстваше неудобно с внезапното нахлуване на магьосника в мислите му, но още не искаше да се разкрива.
„Мога да ти кажа много неща, които не желая да разкривам пред господаря на горите… но ще го сторя, ако застана срещу нещо повече от дънер…“
„Рискуваш да издадеш и двама ни — отвърна му най-сетне един доста арогантен разум. — Полубогът може да ни наблюдава…“
Драконовият магьосник прикри удоволствието си от изкопчения отговор.
„Знаеш не по-зле от мен, че той не е тук… пък и ти можеш да ни скриеш от всеки друг наблюдател…“
За един момент нищо не се случи. Крас се зачуди дали не беше прекалил…
После част от дънера се отдели и се превърна в човекоподобна фигура, ала покрита с набраздена дървесна кора. Докато високият наблюдател се приближаваше, кората се стопи в нищото, превръщайки се в дълги свободни одежди и слабо лице, скрито от магия, която и Крас от векове познаваше.
Облеченият в роба с цвета на дърветата безлик наблюдател спря при външния периметър на магическата поляна. Скритите очи изучаваха Крас от глава до пети и въпреки че плененият магьосник не можеше да разчете каквото и да било изражение, беше сигурен, че другият е шокиран.
— Кой си ти? — запита тихо новодошлият.
— Един от семейството, би могло да се каже.
Това бе прието с неверие:
— Дори не можеш да предположиш за какво говориш…
— Всъщност съвсем точно знам за какво говоря — отвърна твърдо Крас. — Знам го също толкова добре, колкото знам, че тази, която се нарича Алекстраза, е Кралицата на Живота, онзи, който се нарича Ноздорму, е самото Време, Изера е Онази що Сънува, а Малигос е въплътената Магия…
Фигурата погълна тези имена, а после, почти като някаква странична мисъл, изкоментира:
— Пропусна един.
Крас потисна стреснатото си ахване и кимна.
— А Нелтарион е пръстта и камъка, Пазителя на Земята.
— Тези имена са известни на малцина извън моя вид, но все пак не са нечувани. Под какво име трябва да те познавам, за да те смятам за сродник?
— Наричат ме… Кориалстраз.
Другият се отдръпна.
— Не бих пропуснал това име, когато принадлежи на консорта на Кралицата на Живота, но нещо липсва. Откак сте пленници тук, те наблюдавам, и ти не се държиш като един от моя вид. Ценариус е могъщ, дори много, но той не би могъл толкоз лесно да те задържи в пленничество, ако беше онзи, наречен Кориалстраз.