Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
След като контузия на крака като тийнейджър го оставила куц за цял живот и негоден за работа във фермата, Брама открил, че има талант за дърводелец, изкарал си чиракуването и се преместил в Лондон, за да работи като майстор на шкафове. Бил нает от някой си г-н Алън, чиито услуги Къминг вероятно използвал, за да му изработи голям шкаф за водната му тоалетна. Алън подобрил тоалетната, като накарал водата да се завърта по спирала в тоалетната чиния. Горе-долу по това време Брама претърпял нова злополука и докато бил на легло, обмислял как да подобри тоалетната още повече. Патентовал дизайна си през 1778 г., като заменил плъзгащия се клапан с такъв на панти и добавил различни други детайли. Нещо повече, той пренесъл личните си изключително високи стандарти на изработка върху продукта и започнал да го продава. Брама започнал собствен бизнес и скоро инсталирал по шест тоалетни в домовете на богатите, като за всяка вземал по повече от 10 паунда. Успехът на продукта се вижда и от факта, че други започнали да го копират и Брама завел няколко съдебни дела. Един от случаите през 1789 г. станал правен прецедент. Ответникът, някой си г-н Хардкесъл, твърдял, че патентът на Брама е твърде неясен като определение, включвал елементи, които не били нови и били „публикувани“ по-рано. Аргументът му бил, че Брама бил изработил три водни тоалетни по своята конструкция и ги изпробвал, преди да кандидатства за патент. Съдията отсъдил в полза на Брама, като заявил, вероятно от личен опит, че конструкцията работела по-добре от всички предишни.
Вътрешната водна тоалетна започнала да се налага като елемент, който трябва да имаш, чак към края на XIX в. Изграждането на голяма и нова канализация в Лондон означавало, че най-накрая водните тоалетни имало накъде да отвеждат водата дори от най-скромната къща. Неприязънта на мнозина към вътрешните водни тоалетни започнала да се променя. Томас Крапър, водопроводчик от Йоркшир, който отворил магазин в Лондон през 1860-те години, бил предприемач, който натрупал пари от новото търсене. Той не изобретил почти нищо, но подобрил водния капан, като го направил по-скоро в U-форма, а не огънат като S – така вероятността от запушване била по-малка. Подобрил сифонната система от казанчето и клапана с поплавъка (британска особеност), за да не прелива казанчето. Но истинското му постижение било, че направил водните тоалетни надеждни, прости и по джоба на всеки и им дал името си, макар че глаголът за съответното действие бил много по-стар (тук има игра на думи – Crapper и to crap – бел. прев.).
Гофрираната ламарина
завладява Империята
Хората не го харесват, защото е грозно, пренебрегват го, защото е обикновено, и е толкова старо, че е трудно да го възприемем като иновация, но гофрираното желязо е неочакван герой. Но някога е било новост – изобретено е през 1829 г. – и вероятно е донесло повече ползи на човешките същества от много по-бляскави неща. То е подслонило безброй милиони хора от дъжда и вятъра и го е направило по-евтино и по-ефективно от далеч по-славна архитектура. Запазило е хората живи в бараки, фавели и порутени квартали. Под формата на Андерсенови убежища е спасило животи при бомбардировки. В Калифорния, Австралия и Южна Африка било незаменимо за златотърсачите и никнещите им за дни градове. В Австралия се оказало изключително популярно сред заселниците и местните, които го наричали „кората на белите хора“. В един момент било толкова на мода, че архитектите строели църкви от него. Принц Алберт добавил бална зала от гофрирано желязо в Балморал.
Както става с иновациите, историята на гофрираното желязо е сравнително проста. То сякаш е изобретено от един човек, който няма съперници. Той бил обучен инженер, а не някакъв неясен гений или брилянтен учен. Патентът му не бил оспорен и когато изтекъл, продуктът бързо започнал да заема все по-голямо и по-голямо място в експортната индустрия. Подобрявано е в различни моменти в историята, главно за да стане по-устойчиво на корозия, но дизайнът му днес си остава, общо взето, същият като в началото.