Богове на измамата [bg]

— Щури италианци. — Джим смутено поклати глава. — Един от хората ми претърпя пътен инцидент. Не беше по негова вина. Италианците карат като луди. Както и да е, местните ченгета започнаха да задават въпроси къде живее и какво прави и изпратиха няколко карабинери в тайната ни квартира, която изведнъж престана да бъде толкова тайна. Действахме от един апартамент близо до университета, на километър и половина оттук. Сега сме във временни квартири.

— Къде е временната база?

— „Кавалиери Хилтън“, горе на Монти Марио.

— Боже! Там стаята е по петстотин долара на ден!

— Тъй вярно, сър. — На лицето на Джим се появи нещо като усмивка. — Добро прикритие за американци, с плувен басейн, момичета и всичко както си трябва. Не търсим друго място. И не бива да се скъпим, докато водим световната борба с тероризма, сър.

Ферис се разсмя.

— Откога сте тук, момчета? И зарежи това „сър“, моля те.

— Месец. Не сме направили кой знае какво, освен прикритие и комуникация, и май ги прецакахме и двете. Полковникът каза, че ти ще ни кажеш каква е истинската задача. Каза, че това, което ще правим, е суперчерно, че генералът в „Макдил“ го е одобрил и че трябва да изпълняваме каквото ни се каже. Не съм сигурен, че полковникът знае. Беше малко ядосан. Така, както говореше, излиза, че някой ви е поръсил с вълшебен прашец. Сър.

— Да се поразходим — отвърна Ферис. Опита се да не обръща внимание на „сър“. Що се отнася до малкия отряд на Джим, Ферис беше богът на дъжда. Вървяха, докато не стигнаха до една пейка, от която ясно се виждаше оттатък водата и подстъпите към езерото откъм зоологическата градина. Ферис махна на Джим да седне.

— Става дума за следното. Провеждаме много деликатна операция срещу хората, които гърмят колите бомби. Операцията не е точно на ЦРУ. Има си собствен отдел. Шефът ми се е разбрал с твоя шеф и това е всичко, което трябва да знаем. Ясно?

— Тъй вярно. Но какво става?

— Не мога да ти кажа. Но искам да сте готови да направите две неща. Първото е да сте готови за атака, ако някоя от нашите много ценни мишени се появи. Колко човека имаш в отряда си?

— Четирима, сър, плюс мен.

— Добре. Трябва да сме готови да действаме веднага щом засечем някои от нашите лоши момчета. Снаряженията, оръжията, всичко трябва да ви е в готовност по всяко време. Извършвали ли сте подобни операции и преди?

Офицерът от спецслужбите кимна, мускулите на врата му се издуха, когато наведе глава напред.

— Ирак. Индонезия.

— Добре — рече Ферис. — Значи знаете как става. Безшумно. Никой не ви вижда как идвате. Никой не ви вижда как си тръгвате. Трябва да остане невидимо за четирийсет и осем часа, за да можем да качим човека на самолета и да се оправим с мрежата. Който и да е мишената, трябва ни жив. Знам, че е трудно, но конкретно в този случай е много важно. Не можем да разбием мрежата, ако не извлечем информация от хората, които заловим. Мъжете ти достатъчно добри ли са за тази работа? Искам да кажа, правили ли са го и друг път?