Богове на измамата [bg]

Роджър Ферис и Алис Мелвил се ожениха в Аман през юни. Той малко беше попроменил външността си — остави косата си да порасне и си пусна брада. Според Алис така беше дори още по-хубав. Церемонията бе скромна. Ферис не стана мюсюлманин, но на сватбата заедно с епископалния свещеник, който ги закле във вярност, имаше и сунитски шейх. Семейството на Алис долетя заедно с майката на Ферис. Той нямаше шафер и затова реши да покани Хани, който прие това като доказателство, че му е било простено за манипулацията. След сватбата Алис продължи да работи с децата на палестинските бежанци. Ферис се присъедини към нея и хората в лагерите му се зарадваха. Той говореше езика им и слушаше това, което му казваха. Работиха щастливо до есента, настаниха се в апартамента на Алис в Стария квартал и се учеха взаимно как да готвят.

Един септемврийски ден, малко повече от година след като се бяха запознали, Хани се отби да ги види. Първо пожела да говори с Ферис насаме, но Ферис отказа — заяви, че това е приключило. Затова Хани го съобщи и на двамата: имал запитване от британски журналист от „Сънди Таймс“ за престрелката в Халеб, в която бил участвал и оттеглил се наскоро американски дипломат на име Роджър Ферис. Хани каза, че можел да осуети репортажа — имал доста приятели в Лондон, Бейрут, Париж и Тел Авив, стига това да предотвратяло изтичането на информация. Но слуховете бяха тръгнали. Което означаваше, че двамата вече не са в безопасност в Аман. Хани щеше да ги защити, но искаше да са наясно.

В началото на октомври се преместиха в друг град в арабския свят, където също имаше хуманитарна организация, която търсеше доброволци. Не казаха дори на приятелите си къде отиват. Преди да напуснат Аман, Алис разбра, че е бременна. Детето се роди в арабския свят и по този начин Роджър и Алис станаха част от самата земя, тя проникна в тях, вляха се във вените й. Не можеха да избягат от омагьосващия, изтерзан свят, който ги беше привлякъл в обятията си, а и не желаеха. Продължиха да живеят.