Богове на измамата [bg]

Садики обиколи терена, взе проба от почвата, снима го от различни ъгли и направи някои измервания. Оглежда близо час и после зададе няколко технически въпроса. Йорданецът сякаш поставяше собствено представление. Седяха във взетата под наем кола на Ферис, с надут климатик, докато Садики не свърши с въпросите си: Колко служители ще използват офиса? Колко клиенти ще обслужва? Каква да бъде квадратурата? Колко етажа? „Юнибанк“ свързала ли се е вече с някой местен предприемач? Има ли разрешително за строеж? Ферис имаше отговори за повечето от въпросите му, всичките взети от указанията, които му беше приготвил екипът на Азхар.

Йорданецът се замисли, но не много дълго. Когато Ферис обясни, че „Юнибанк“ има възможност да купи терена, като срокът изтича до края на другата седмица, се съгласи да предложи цена и някои много предварителни скици до другия вторник на обяд, преди ислямските празници. Ферис попита дали Садики може да се срещне с него в Бейрут, където имал друга работа следващата седмица, и йорданецът се съгласи.

Ферис имаше само още една молба. Питал се дали господин Садики би дошъл до кантората на местния юрист на „Юнибанк“ Аднан Масри да подпише предварителен договор. Било чиста формалност, но било задължително за всеки нов изпълнител. Садики първо взе да се дърпа, но след като се обади на някой в Аман по мобилния, каза, да, „Ал Фаджр“ щяла да подпише. Ферис се извини, че кантората била в квартал Ал Марказия, близо до стария пазар, а не в някоя по-модерна част на града. Садики повдигна рамене — за него нямаше значение.

Адвокатът Масри беше възрастен, с брада, облечен в традиционната бяла роба и с черна мюсюлманска наметка с втъкана златна нишка. Говори със Садики на арабски, предложи му чай и му обясни какви са документите. Скоро всичко беше подписано. Дори да изпитваше подозрение, Садики не го показа. А и какво да подозира? Не можеше да си представи измамата, която Азхар и Хофман бяха организирали зад тази фасада: нямаше как да знае, че Аднан Масри е част от мрежата сарафи на Азхар, които прехвърляха пари за подземния свят; нито че докато Масри говори със Садики, камера, инсталирана скришно в кабинета му, снима срещата; нито че една от тези снимки скоро ще си проправи път до разузнаването на Обединените арабски емирства като част от постоянното наблюдение на Масри; нито че копие на снимката ще се озове на бюрото на симпатизант на Ал Кайда вътре в тайните служби на ОАЕ, човек, който винаги търсеше начини да защити съратниците си от организацията; нито че този местен симпатизант на Ал Кайда ще предаде копие на свръзката си в организацията, за да го предупреди, че техен брат е засечен от наблюдателните камери на местния мухабарат.

Садики не знаеше нищо. Това беше целта. Сега той съществуваше по-ясно — и със сигурност по-убедително — във въображението на други хора, отколкото в своето собствено.