Богове на измамата [bg]

— Съжалявам — извини се Ферис, като кимна към германеца. — Не знаех, че сервират бира тук. Можем да отидем някъде другаде.

— Не е проблем, господин Сканлън. Той не е мюсюлманин. Може да прави каквото си поиска. — Садики сдържано се усмихна.

След като сервитьорът взе поръчките, Ферис извади от куфарчето си някои документи, които беше донесъл. Първият беше въздушна снимка на празния терен в тузарския квартал на Абу Даби, Ал Батийн, близо до лъскавия център, който гледаше към крайбрежната улица и Залива. Имаше скица на терена и снимки на някои от другите клонове на „Юнибанк“. Садики го последва: изпразни своето куфарче и му показа куп документи за фирмата си и проектите й.

Садики носеше и лаптопа си. Това не беше добре — щеше да усложни нещата.

Йорданецът започна притеснено, но набра увереност. Показа на Ферис снимки на някои от сградите, които беше проектирала „Ал Фаджр“. Търговски център във Фахахийл в Кувейт; две офис сгради в Аман; общежитие за Йорданския технически колеж в Ирбид. Бяха добри, но сухи проекти. Садики имаше още една папка със снимки и Ферис пожела да ги види. Това беше ислямското портфолио на „Ал Фаджр“: фирмата беше проектирала малки джамии в палестинските градове Халхул и Джанин на Западния бряг; една в йорданския град Салт и една голяма в Санаа, в Йемен. Ферис си спомни, че беше виждал йеменската джамия, докато още се строеше — по време на назначението си като оперативен агент в Санаа. Последните снимки бяха на две големи джамии в саудитските градове Таиф, на брега на Червено море, и Хафр Ал Батин, близо до йорданската граница. Представляваха огромни сгради с кубета и източени минарета, които се издигаха изящно нагоре.