Богове на измамата [bg]

— Семейството на Баба са били католици, нали?

— Така мисля. Винаги ходеше на литургия със Стара майка. Той нямаше нищо против, че съм протестантка, за разлика от Стара майка. Когато й казах, че съм конгрегационалистка, тя ме попита: „Не си еврейка?“, за да се увери. Били са доста голямо изключение в Питсбърг, доколкото разбирам.

Ферис отново се вгледа в снимката на дядо си.

— Прилича на мен, нали?

— Малко. Макар че ти си по-красив от него, скъпи.

Ферис остави албума. Беше протакал, та дано да смекчи нещата, но ставаше късно, а утре рано сутринта щеше да пътува обратно към Вашингтон.

— Казах на Гретхен, че искам развод — заяви той. — Вече не живеем заедно. И не бяхме много щастливи преди, докато живеехме. Затова мисля, че е време да сме честни и да сложим край, преди да имаме деца и това допълнително да усложни нещата.

— Разбирам. И какво казва Гретхен?

Ферис си спомни всичките различни варианти на „не“, които бе използвал онази вечер с Гретхен. Все още го беше срам, че се беше оставил да го съблазни толкова лесно и да заличи, най-малкото в своето съзнание, решителността, която той бе опитал да прояви.

— Не се зарадва. Твърди, че си пасваме идеално. Сигурен съм, че не й се занимава да си търси друг съпруг. Много е заета.

— О, да. Винаги съм знаела това за Гретхен. Изглеждаше заета още първия ден, когато я срещнах, на дипломирането ти.

— Какво мислиш, мамо?

— Гретхен е много преуспяла жена. Иска ми се да имах нейния хъс. Но никога не съм била сигурна, че това ще те направи щастлив. Така че, щом си решил да направиш промяна и си готов да понесеш болката, трябва да постъпиш така, както смяташ за редно. Следвай сърцето си. И тъй като съм ти майка, ще попитам направо очевидното: има ли друга жена?

— Не знам още. Може би. Бих поискал развод във всички случаи. Но в Аман срещнах една жена, която много ми харесва. Надявам се нещата с нея да потръгнат. Ще видим.

Ферис целуна майка си и й каза, че отива да си легне. Майка му отвърна, че ще се забави още малко, за да оправи кухнята, но остана да седи неподвижно на масата. На лицето й беше изписана тревога и безпомощност: Ферис ги виждаше всеки път, когато й казваше довиждане.

Гретхен се беше скъсала да звъни на мобилния му. Не беше вдигнал на обажданията от дома й, от службата и от мобилните номера и не беше отговорил на нито едно от всевъзможните съобщения, които му беше оставила. Но телефонът иззвъня отново, докато караше към Вашингтон, и тъй като не видя някой от телефоните й на дисплея, той вдигна. Позна гласа й веднага. Използваше чужд телефон и почти крещеше: