![Богове на измамата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/7/bogove-na-izmamata-bg-download.jpg)
Богове на измамата [bg]
- Автор: Игнатиус Дэвид
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-952-6
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Богове на измамата [bg]». Краткое содержание книги:
Ферис не искаше да изглежда нетърпелив. Изрази съжаление, че генералният директор няма да дойде лично, и после предложи да изпрати подробностите по проекта незабавно по имейл или факс. Омар поиска факс и Ферис каза, че документите ще бъдат изпратени от Женева до края на работния ден. Каза още, че ще трябва да му отговорят в рамките на пет дни и ако проектът ги заинтересува, веднага след това да организират среща на място в Абу Даби.
— Мога ли да попитам, какво е възнаграждението за изготвянето на проекта?
Ферис назова прилична цифра — малко повече, отколкото се даваше обикновено за такива проекти, но не безумно щедра, та да повдигне подозрения. Омар обеща, че ще отговори в рамките на седмицата.
Ферис затвори и се усмихна. Минало беше по-гладко, отколкото очакваше. Само това малко го притесняваше.
Свърза се с Хофман по нова система, която бяха установили и която заобикаляше Близкоизточния отдел. Хофман го попита къде е отседнал и щом Ферис му каза, изсумтя:
— Провери си имейла.
На Садики не му отне много време. Два дни по-късно, в сряда, се обади, за да каже, че „Ал Фаджр“ ще участва в конкурса за проекта на „Юнибанк“. Имаше нова нотка в гласа му, почти ентусиазирана. Искаше да уговорят дата, на която да се срещнат в Емирствата. Ферис разгледа въображаемия си календар и предложи да се срещнат идния вторник. Омар провери в истинския си календар и предложи да се срещнат един ден по-рано или три дни по-късно. Явно искаше да си е у дома за ислямските празници. Ферис нямаше нищо против. Така че срещата беше насрочена за по-другата седмица в Абу Даби.
Единственото странно нещо беше, че йорданецът явно искаше да провери самоличността на клиента си. Помоли го да каже фамилията си буква по буква, С-К-А-Н-Л-Ъ-Н, попита го от коя част на Щатите е, сякаш искаше да го задържи на телефона. Ферис не се притесняваше — новата му самоличност беше желязна. Някой трябваше да познава гласа му добре, за да направи връзката, а шансът за подобно нещо беше почти нулев.
Ферис изпрати съобщение на Хофман, за да докладва за успеха си, и попита дали на път към Обединените арабски емирства може да се отбие в Аман. Искаше да види Алис, но Хофман каза не. Щяло да е рисковано. Трябвало да направи първоначалната си разработка на Омар извън Йордания, за да не може Хани да му хване края.
След няколко дни Хофман изпрати на Ферис кодиран имейл. Беше намерил тялото. Хари Мийкър беше на студено в хладилника на Минсмийт Парк. По-нататък щели да го облекат и обръснат и да напълнят джобовете му с боклуци от измисления му живот. Отровното хапче вече имаше ръце и крака, а скоро щеше да има и лична история. Сега беше работа на Ферис да създаде провокацията, която щеше да накара врага да лапне хапчето и да го глътне, без да го дъвче.
18.
Аби Даби
Ферис наблюдаваше как Омар Садики върви през потрепващата обедна жега към рибния ресторант на улица „Байнуна“. Беше висок и слаб, с тясно лице и идеално подстригана брада. Беше облякъл сив делови костюм за срещата, но беше лесно да си го представи човек с бяла роба икафия. Метрдотелът го настани на масата, която Ферис беше запазил, докато той наблюдаваше от другия край на салона дали някой не ги следи. Внимателно огледа лицето на Садики: изглеждаше сдържан, целеустремен, сякаш знаеше какво иска. Единственото, което смути йорданеца, беше дебелият германец през няколко маси, който пиеше бира и четеше „Щерн“. Явно беше бирата, помисли си Ферис. Това странно го окуражи.
Ферис изникна от сенките и се представи като Брад Сканлън от „Юнибанк“. Името не беше единственият му камуфлаж. Ферис беше дегизиран така, че дори и собствената му майка би се заблудила. Косата и веждите му бяха пясъчноруси, а не естествено тъмнокафяви. Имаше тънки мустаци и очила с тъмни рамки, които се набиваха за сметка на чертите му и замъгляваха блясъка на очите му. Подплънки на кръста и задника го правеха да изглежда петнайсетина килограма по-дебел. Никой познат от Йордания нямаше да може да го разпознае в Брад Сканлън.
Йорданецът леко стисна ръката му, признак на добри маниери на Изток. Ферис се извини, че е закъснял; Садики се извини, че е подранил. Сервитьорът пакистанец се надвеси над тях с меню в ръка. Ферис се вгледа в лицето на Садики: йорданецът имаше мазол на челото от ревностното навеждане за молитва всеки ден. Молитвеният белег не се виждаше на снимката, която му беше показал Азхар. Значи беше ревностен мюсюлманин. Това беше още един добър знак.