![Богове на измамата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/7/bogove-na-izmamata-bg-download.jpg)
Богове на измамата [bg]
- Автор: Игнатиус Дэвид
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-952-6
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Богове на измамата [bg]». Краткое содержание книги:
— Кога тръгвам? — Ферис си мислеше за Алис и колко много нови тайни ще крие от нея.
— Не знам, по дяволите. Когато си готов.
— Готов съм вече. Искам да се върна в Йордания колкото се може по-скоро.
— Не искаш ли да видиш жена си?
— Не особено. Казах ти в Аман, че в общи линии сме разделени. Преди два дни й казах, че искам развод.
— Добре. Както искаш. Не ми е работа. Всички останали тук си съсипват браковете, защо ти да стоиш по-назад? Можеш да тръгнеш, когато пожелаеш. Но искам да спреш по пътя и да се срещнеш с едни хора в Европа.
— И кои са те?
— Нашите нинджи в тази операция. Те са от „Макдил“. Намират се в Рим и се опитват да не изгърмят прикритията си, докато чакат някой да им каже какво да правят. Този някой ще си ти, с помощта на Сами. Ще те изкефят максимално. Пълни откачалки. Прекалено необуздани, за да работят с управлението отгоре, именно затова ги харесвам толкова много. — Хофман рязко се изправи. — Трябва да ида да видя директора. Не мога да ви кажа колко много ми се иска да остана тук с вас, за да измислим как да размътим главата на Сюлейман, но дългът ме зове. И, Ферис, помни какво казваше Сам Снийд41: „Ако не мислиш за путки, не можеш да се съсредоточиш“.
Ферис прекара остатъка от деня и по-голяма част от следващия със Сами Азхар, подготвяше се за пътуването си. С Азхар измислиха сценарии за първоначалните контакти с Омар Садики. Проучиха местата в Абу Даби, където щяха да се проведат срещите. Накараха от поддръжката да приготвят дегизировка, която Ферис да носи по време на срещите си със Садики. Започнаха да изтъкават плаща от фалшива информация, който щеше да обгърне Садики — и да го накара да изглежда като част от мрежа, с която всъщност нямаше никаква връзка. Азхар се оказа незаменим в намирането на адвокати, компютърни консултанти и финансови посредници, които можеха, по различни начини, да подкрепят легендата му.
— Опасявам се, че ще имаме нужда от експлозиви, за да ги накараме наистина да повярват, че е атентатор.
— Няма проблем — отвърна Ферис. — Ще говоря с нинджите в Рим за това. — Дори Хофман не би могъл да го каже с по-голяма увереност. Всичко е възможно, когато човек реши да измисли нова игра.
Когато Ферис се накани да си тръгва, Азхар изглеждаше малко особен. Отначало Ферис си помисли, че сигурно му завижда, че отива някъде, където той, бившият консултант от Уол стрийт, не би могъл никога да го последва. Но се оказа, че не е това. Азхар подаде на Ферис малка пластмасова кутия с формата на полусфера, от сорта на онези, в които децата си държат шините или гумите за уста. Вътре беше мостът с капчици смъртоносна отрова.
— Това е, в случай че… — каза Азхар. — Дано никога не ти потрябва.
— Нищо лошо няма да се случи — отвърна Ферис. — Не се тревожи, Сами. — Но видя, че ръката на колегата му леко трепери, и знаеше, че с право се тревожи. Ферис отиваше в пространство, в което нямаше нито граници, нито правила, където можеше да се случи буквално всичко. Изведнъж осъзна, че трябва да свърши още нещо, преди да напусне Вашингтон, а именно, да види майка си.
16.
Шарлотсвил, Вирджиния
Джоун Ферис живееше в западния край на Шарлотсвил в безразборно строено ранчо с изглед към Блу Ридж. Бяха го купили със съпруга си няколко години преди той да умре. Беше майсторил и оправял, така че имаше електрически контакти на всеки сто метра, телефонен апарат във всяка стая и още стотина подобрения, на които не бе имал късмет да се порадва. Том Ферис все не беше улучвал момента. На погребението му Роджър беше прочел „Отплаване към Византион“42, което обобщаваше усещането му, че баща му някак си се е родил в погрешната страна и в погрешния век и се е опитвал да угоди на хора, които не си заслужаваха усилията. Гостите на погребението поздравиха Роджър, че е изчел поемата, без да пролее нито една сълза, което само го накара да се почувства още по-зле.
Роджър беше израснал във Феърфакс Каунти, точно до Първокласен път 50, който свързваше предградията на Вирджиния с Вашингтон. Повечето от семействата в техния квартал бяха свързани по някакъв начин с Пентагона или ЦРУ. Баща му вдигаше националния флаг всяка сутрин, докато той беше малък, и после спря, сякаш беше загубил вяра в това мероприятие. Ферис го попита защо и той посочи към съседските къщи надолу по улицата.
41
Американски голф играч. — Б.пр.
42
Стихотворение на Уилям Бътлър Йейтс. — Б.пр.