Богове на измамата [bg]

— Да, сър. Всички без един, но и той ще се справи. Той е от Билокси, също като мен.

— Добре, погрижи се да му напомниш за боклуците по джобовете. Дреболиите, които събират по джобовете си, защото ги гони параноята и не смеят да ги изхвърлят. Сметки, телефонни номера, симкарти, ордери, флашки. Погрижете се да не ги унищожат, когато нахълтате. Когато съставяте плана на действие, помислете за множество входни точки, за да не могат да унищожат нищо.

— Разбрано, сър. — Военният оглеждаше хоризонта, докато слушаше, търсеше дали някой не ги следи.

— И трябва наистина здравата да ги претърсите, кога то ги хванете, нищо, че ще бързате да се измъкнете. Тези хора си носят всичко с тях — всички средства за връзка, всички файлове. Страдат от параноя, защото знаят, че сме по петите им. Затова си държат при тях лаптопите, мобилните телефони, по няколко различни сим карти и тефтерчетата с телефоните. Всичко си носят двайсет и четири часа на ден, седем дни в седмицата. Което означава, че ако можем да ги сгащим и да им изпразним всички боклуци и джунджурии от джобовете, можем да го ударим на живот.

— Чуто, разбрано, прието, сър. Казахте, че има и второ. Какво е то?

Преди да отговори, Ферис се огледа. Забеляза един мъж, който се запъти към тях от улицата, която минаваше покрай северната страна на езерото. Водеше куче на каишка.

— Кой, по дяволите, е този? — рече Ферис и стана.

Вървяха още пет минути до друга пейка, от която се виждаха добре поддържаните тераси на помпозна градина, преди Ферис да продължи с инструктажа.