За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

— По-внимателно, Арал! — изгледа го слисано Ворхалас.

— Вече преминаваш всякакви граници! — изръмжа принцът. — Особено като се има предвид, че дори няма да помиришеш сраженията, защото трябва да чакаш на опашка за топлинния скок, който ще те отведе у дома!

— Не можеш да ме затвориш в щаба, а после да кажеш, че съм страхливец! — изгледа го с убийствен поглед Воркосиган. — Дори пропагандата на министър Грашнов прибягва до по-логични обяснения!

— Но на теб много ще ти хареса да ме оставиш тук и да обереш лаврите след победата! — изсъска принцът. — Заедно с онзи клоун Вортала и фалшивите му либерали, нали? Само през трупа ми, Воркосиган! Ще стоиш тук, докато краката ти пуснат корени, така да знаеш!

Воркосиган стисна зъби, очите му се скриха зад полуспуснатите клепачи, устните му побеляха.

— Ще изпратя официален протест — изръмжа той. — Ако се приземиш на Ескобар заедно с бойните части, това ще означава, че си дезертирал от поста си!

— Протестирай колкото искаш! — отвърна принцът, пристъпи напред и заплашително проточи врат: — Но дори и баща ми няма да живее вечно! В деня на неговата смърт протекциите на твоя баща няма да струват пукнат грош! Тогава ще стане страшно, Воркосиган! Отсега мога да ти обещая, че ти, Вортала и неговите лигльовци първи ще бъдете изправени до стената! — Сети се за присъствието на Илиан, който се бе облегнал до вратата на банята и напрегнато слушаше. — В най-добрия случай ще получиш ново петгодишно назначение в Колонията на прокажените… Има да си патрулираш, докато ти се завие свят!

Ботари се размърда и за огромен ужас на Корделия, започна да хърка.

Лейтенант Илиан реагира мигновено, кашлицата му беше почти истинска.

— Извинете! — прошепна той, влезе в банята и затвори вратата след себе си.

Светна лампата и двамата с Корделия си размениха изпълнени с отчаяние погледи. Награбиха тежкото тяло на Ботари и успяха да го извърнат настрана с цената на огромни усилия. Но хъркането все пак престана. Корделия поздрави младежа с вдигнат палец, той кимна и се измъкна навън.

Принцът беше излязъл, а адмирал Ворхалас разменяше няколко думи със своя подчинен.

— …да бъде в писмена форма. Ще го подпиша преди излитането.

— Поне не пътувайте в един и същ кораб! — примоли се Воркосиган с мрачно лице.

— Оценявам желанието ти да го махнеш от гърба ми — въздъхна Ворхалас. — Но все някой трябва да му разчисти императорската клетка, особено след като Ворутиер вече го няма… Слава тебе, Господи! Теб не те понася, следователно изборът пада върху мен. Едно обаче не мога да разбера — защо не си изпускаш нервите пред подчинените си, като всички нормални хора? Защо трябва да го правиш пред началниците? След онази история с Ворутиер мислех, че си се излекувал от тази проклета болест!…