Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Добре съм — изпъхтя тя. — Не е нищо.
Но не я чух, ръцете й бяха издърпали блузата й на една страна, и аз се зазяпах ужасено в оголената кожа. Коремът й изглеждаше сякаш беше напръскан с виолетово — черно мастило.
Тя видя втренчването ми, и издърпа плата отново на мястото му.
— Той е просто силен, това е всичко — защитнически каза тя.
Мастилените петна бяха синини.
Почти онемях и разбрах какво е имал предвид с това, че я гледа как страда. Изведнъж самият аз се почувствах леко полудял.
— Бела — казах аз.
Тя чу промяната в тона ми. Вдигна поглед, все още дишайки тежко, очите й бяха объркани.
— Бела, не прави това.
— Джейк…
— Чуй ме. Не ме прекъсвай. Просто ме изслушай. Ами ако…?
— Ами ако какво?
— Ами ако не е сделка с един вариант? Ами ако е не всичко или нищо? Ами ако като добро момиче послушаш Карлайл, и се запазиш жива?
— Няма да…
— Още не съм свършил. Та, оставаш жива. След което можеш да започнеш наново. Това не се получило. Опитай отново.
Тя се намръщи. Вдигна едната си ръка и докосна мястото, където веждите ми се събират. Пръстите й погалиха челото ми за момент, докато се опиваше да ми влее малко разум.
— Не разбирам… Какво имаш в предвид с това да опитам отново? Не може да си мислиш, че Едуард би ми позволил…? А и каква ще бъде разликата? Сигурна съм, че всяко бебе…?
— Да — заядох се аз. — Всяко негово дете, ще бъде същото.
Умореното й лице, стана още по-объркано.
— Какво?
Но не можех да кажа повече. Нямаше смисъл. Никога нямаше да успея да я спася от самата нея. Никога няма да успея да направя това.
След което мигна и можех да видя, че е схванала.
— Оуу. Ъгх. Моля те, Джейкъб. Мислиш, че трябва да убия бебето си, и да го заместя с някакъв генетичен заменител? Изкуствено осеменяване? — Вече беше бясна. — Защо бих искала да имам бебето на някакъв непознат? Предполагам, че няма значение? Всяко бебе ще свърши работа?
— Нямах това предвид — промърморих. — Не непознат.
Тя се наклони напред.
— Тогава какво казваш?
— Нищо. Нищо не казвам. Както винаги.
— Това пък откъде дойде?
— Забрави, Бела.
Тя се намръщи подозрително.
— Той ли ти каза да ми кажеш това?
Изръмжах изненадан, че е направила връзката толкова бързо.
— Не.
— Направил го е, нали?
— Не точно. Нищо не каза за изкуствено каквото и да е.
Лицето й омекна, след което се облегна назад на възглавниците, изглеждаше изтощена. Зяпаше в една посока, когато проговори, изобщо не обръщайки се към мен.
— Би направил всичко за мен. А аз го наранявам толкова много… Но какво си мисли? Че бих заменила това — ръката й проследи пъпа й — за някакъв непознат… Промърмори последната част и тогава гласът й я предаде. Очите й бяха навлажнени.
— Може и да не го нараняваш — прошепнах. Изгаряше ме, сякаш имах отрова в устата си, да се моля за него, но знаех че от този ъгъл вероятно беше най-добрата ми възможност да я запазя жива. Още нещо от 1001 странности.
— Можеш да го направиш щастлив отново, Бела. А и наистина си мисля, че е на ръба. Честно.
Нямаше вид, че ме слуша, ръката й правеше малки кръгчета около подутият й стомах, докато хапеше устната си.
Беше тихо за доста дълго време. Чудих се дали Кълънови са достатъчно надалеч. Дали слушаха ужасните ми опити да я вразумя?
— Не непознат? — промърмори тя на себе си. Потреперих. — Какво точно ти каза Едуард? — с нисък тон попита тя.
— Нищо. Просто си помисли, че е възможно да ме послушаш.
— Не това. Това за опитването отново.
Очите й бяха върху моите и можех да видя, че бях казал твърде много.
— Нищо.
Устата й се отвори малко.
— Уау.
Беше тихо за няколко сърцебиения. Отново погледнах към краката си, неспособен да срещна погледа й.
— Той наистина би направил всичко, нали? — прошепна тя.
— Казах ти, че е полудял. Буквално, Бела.
— Изненадана съм, че не го издаде веднага. Да го вкараш в беда.
Когато я погледнах, тя се хилеше.
— Помислих си го. — Опитах се й се усмихна в отговор, но можех да усетя как усмивката ми се изкривява на лицето.
Знаеше какво й предлагам и нямаше намерение да мисли два пъти по въпроса. Знаех, че няма да го направи. Но все още се надявах.
— Няма много, което и ти не би направил за мен, нали? — прошепна тя. — Наистина не знам защо се притесняваш. Не заслужавам нито един от двама ви.
— Въпреки това няма значение, нали?
— Не и този път — тя въздъхна. — Иска ми се да можех да ти го обясня правилно, за да ме разбереш. Не мога да го нараня — посочи стомаха си — все едно да взема пистолет и да те застрелям. Обичам го.