Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Хари отстъпи назад и видя как професор Лупин покри хинкипънка с парче плат.
— Научих за мача — каза Лупин, като се върна на писалището си и започна да събира книги в куфарчето си, — и много съжалявам за метлата ти. Има ли възможност да се поправи?
— Не — отвърна Хари. — Върбата я направи на трески.
Лупин въздъхна.
— Посадиха Плашещата върба през годината, когато аз постъпих в „Хогуортс“. Измислихме си дори игра да се приближаваме до нея толкова, колкото да докоснем стъблото. Докато едно момче на име Дейви Гъджън едва не остана без око и тогава ни забраниха да се въртим около нея. Какво остава за една метла…
— Чухте ли и за дименторите? — едва успя да изрече Хари.
Лупин му хвърли бърз поглед.
— Да, чух. Не помня някой от нас да е виждал професор Дъмбълдор толкова разгневен. Те загубили търпение от известно време насам… беснеели, че той не им позволява да влязат в района на училището… Предполагам, че заради тях си паднал, нали?
— Да — отговори Хари, поколеба се, но въпросът, който толкова отдавна искаше да зададе, изхвърча от устата му, преди да успее да я затвори. — Но защо? Защо ми действат така? Да не би да съм…
— Това не е от слабост — категорично отвърна професор Лупин, сякаш бе прочел мислите на Хари. — Дименторите ти влияят по-зле, отколкото на другите, защото си преживял ужаси, каквито те не познават.
Един лъч от зимното слънце влезе в стаята и освети посребрелите коси на Лупин и бръчките по иначе младежкото му лице.
— Дименторите са едни от най-противните същества, които може да се намерят на този свят. Те обитават най-тъмните и мръсни места, тържествуват от разрухата и отчаянието, изсмукват спокойствието, надеждата и радостта от пространството около себе си. Дори мъгълите усещат присъствието им, макар че не ги виждат. Приближиш ли се до диментор, всяко добро чувство, всеки щастлив спомен ще бъде изсмукан от теб. Стига да може, дименторът ще се храни от теб, докато те превърне в нещо като себе си — бездушно и зло. Ще ти останат само неприятните преживявания в живота. А най-неприятното, което е станало с теб, Хари, е достатъчно да събори когото и да е от метлата му. Няма от какво да се срамуваш.
— Като се приближат до мен… — Хари бе вперил очи в писалището на Лупин със свито гърло, — чувам как Волдемор умъртвява майка ми.
Внезапно Лупин посегна с ръка да хване Хари за рамото, но се отказа. За момент настана мълчание, после…
— Защо всъщност дойдоха точно на мача? — попита Хари с горчивина.
— Започват да изгладняват — хладно отвърна Лупин и затръшна капака на куфарчето си. — Дъмбълдор не ги пуска в училището и запасите им от човешка плячка са се изчерпали… Предполагам, че не са устояли на такава голяма тълпа около игрището. Такова оживление… толкова емоции… Точно това е тяхното пиршество…
— В Азкабан сигурно е ужасно — промълви Хари.
Лупин кимна мрачно в знак на съгласие.
— Крепостта се намира върху малък остров навътре в морето, но няма нужда от стени и вода, за да не бягат затворниците. Те са пленници в собствените си глави, неспособни да имат и едничка щастлива мисъл. Повечето полудяват само след няколко седмици.
— Но Сириус Блек все пак е избягал от тях — бавно рече Хари. — Успял е да им се изплъзне.
Куфарчето на Лупин се хлъзна от писалището и той бързо се наведе да го подхване.
— Да — каза той и се изправи, — Блек сигурно е намерил начин да се пребори с тях. Не мога да повярвам, но явно е успял… Дименторите лишават магьосниците от силата им, ако останат твърде дълго в тяхно присъствие…
— Вие как успяхте да отблъснете онзи диментор във влака? — внезапно попита Хари.
— Има някои… защити, които могат да се използват — отвърна Лупин. — Но във влака имаше само един диментор. Колкото повече са те, толкова по-трудно е да им се противостои.
— Какви защити? — настоя Хари. — Можете ли да ме научите?
— Нямам претенциите да съм специалист по борба с дименторите, Хари, дори напротив…
— Но ако дойдат и на следващия куидичен мач, трябва да знам как да ги отблъсна!
Лупин видя решимостта по лицето на Хари, поколеба се и рече:
— Е, добре, ще се опитам да ти помогна. Но ще трябва да почакаш до следващия срок, боя се. Имам много работа преди ваканцията. Доста неподходящ момент избрах да се разболея.
След обещанието на Лупин, че ще го научи да се справи с дименторите и няма вече да чува предсмъртните викове на майка си, както и след пълната загуба на „Хафълпаф“ от „Рейвънклоу“ в края на ноември настроението на Хари определено се подобри. Отново имаше надежда „Грифиндор“ да се класира, но не можеха да си позволят да загубят още един мач. Ууд отново бе обзет от маниакалната си енергия и караше отбора да тренира по-усилено отвсякога и през дъжделивия мразовит декември. Хари не забелязваше и следа от диментори от училището. Навярно гневът на Дъмбълдор ги задържаше на позициите им пред входовете.