Севилското причастие

Може би затова, след като се огледа за миг в огледалото, свали връзката и бялата риза и си сложи черна риза с кръгла якичка. Докато я закопчаваше, пръстите му докоснаха белега под лявата ключица — спомен от американския войник, който го удари с приклада на пушката си по време на нашествието в Панама. Беше единственият белег, който Кварт беше получил при изпълнение на дълга си. Както саркастично го наричаше Спада — червеният орден на храбростта. Негова светлост и малодушните ловци на скалпове в курията бяха впечатлени. Самият Кварт би предпочел лунатикът с шлем „Кевлар“, автомат М-16 и табелка с надпис „Ковалски“ на бронираната жилетка („Още един поляк“, се беше пошегувал по-късно Спада) да беше приел ватиканския му дипломатически паспорт по-сериозно, когато му го пъхна под носа в деня на преговорите за предаването на генерал Нориега.

С изключение на инцидента със счупеното рамо, операцията в Панама беше минала блестящо и ИВД я смяташе за класически пример за справяне с кризисно положение. След един рискован полет от Коста Рика, Кварт се приземи в Панама няколко часа след американското нашествие и укриването на Нориега във ватиканската дипломатическа легация. Официално, работата му беше да помага на нунция, но всъщност щеше да наблюдава преговорите и да информира ИВД. Беше дошъл да помогне на монсиньор Хектор Бонино, аржентино-италианец, който нямаше дипломатически опит. Държавният секретар смяташе, че Бонино няма да се справи с подобен проблем. Действително, ситуацията беше необичайна. Американците бяха инсталирали зад телените огради и противотанкови окопи мощни високоговорители, по които 24 часа в денонощието гърмеше рокмузика, за да отслаби психологическата защита на нунция и бегълците. Из коридорите и офисите на сградата седяха и чакаха най-различни хора: никарагуанец, шеф на контраразузнаването на Нориега; петима баски сепаратисти; кубински икономически съветник, който заплашваше, че ще се самоубие, ако не бъде върнат жив и здрав в Хавана; агент на СЕSID — испанската разузнавателна агенция, — който влизаше и излизаше от сградата когато си иска, за да играе шах с нунция и да информира Мадрид; трима колумбийски наркотрафиканти и самият генерал Нориега, Ананаса, за чиято глава американците даваха награда. В замяна на убежището монсиньор Бонино изиска гостите му да присъстват на ежедневните литургии и беше вълнуващо да видиш как си пожелават мир един на друг, как Нориега се моли и бие по гърдите под бдителния поглед на нунция и гръмогласното изпълнение на „Роден в САЩ“ от Брус Спрингстийн навън. През най-напрегната нощ на обсадата, когато командосите от частите „Делта“ с боядисани в черно носове се опитаха да завземат мисията, Кварт успя да се свърже по телефона с архиепископите на Ню Йорк и Чикаго и президентът Буш отмени атаката. Най-накрая Ананаса се предаде, без да поставя много условия; никарагуанецът и баските сепаратисти бяха дискретно транспортирани вън от Панама, а наркотрафикантите избягаха, за да се появят отново по-късно в Меделин. Само кубинецът, който излезе последен, имаше проблеми. Морските пехотинци го откриха в багажника на стар шевролет „Импала“, нает от Кварт. Агентът на СЕSID се беше съгласил да изкара човека от мисията безплатно, с риск за кариерата си. Преговорите за освобождаването на кубинеца бяха поверителни, затова Марин Ковалски не знаеше нищо за това, нито го засягаха особено тънкостите на дипломацията. Така че Кварт, въпреки якичката и ватиканския си паспорт, се оказа със счупено рамо, когато се опита да се намеси. Колкото до кубинеца, нервен тип на име Хирон, той прекара един месец в затвора в Маями. Не само не се самоуби, но при освобождаването си получи политическо убежище в САЩ, след като даде интервю за „Рийдър’с Дайджест“ под заглавие „И аз бях заблуден от Кастро“.