Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Успокойте се, за бога — каза графът и я отблъсна на една ръка разстояние. — Не разбрахте правилно намеренията ми. Ако ме изслушате, ще разберете това.
— Вече ви слушах достатъчно и вие ме засипахте само с обиди и нападки. Не можете да ми кажете нищо за баща ми, което да ме заинтересува. Съвсем нищо.
— За съжаление, има едно нещо, което може би не ви е идвало наум — Очите на Керн блестяха мрачно на лунната светлина и гласът му се превърна в състрадателен шепот. — Трябва да разберем кой в действителност е Аполон.
— Не!
— Да. Виждате ли, той е имал причина да убие майка ви.
Думите му парализираха Изабел. Въпреки че и самата тя се страхуваше точно от това, да го чуе изречено толкова смело я караше да се чувства замаяна. Майка й, убита от единствения мъж, когото някога беше обичала. От мъжа, чиято кръв течеше във вените на Изабел.
Мисълта, че можеше да бъде дете на такова чудовище, я ужасяваше. Тя я караше да се чувства мръсна, опетнена, след като цял живот се беше борила да бъде достойна жена. Точно затова Изабел не искаше Керн да разбере, че баща й бе сър Джон Тримбъл. Ако Тримбъл наистина беше убиецът, никой, освен Изабел, не трябваше да знае за роднинската й връзка с него. Тя поклати глава.
— Истинското име на Аполон мама не се споменава нито веднъж. Това означава, че той не е имал причина да й навреди.
Керн потърка палци в китките й, за да я успокои.
— Сигурна ли сте, че в книгата наистина няма никакъв намек за истинската му самоличност? Може би се казва какъв е рангът му? Или пък къде живее?
— Няма абсолютно нищо. Както виждате, предположението ви е погрешно. Можете да забравите за него.
— Не можете да знаете какво му е казала Аврора, докато са били насаме. Може да е имал причини да се страхува, че тя ще да промени решението си и ще разкаже на света за незаконната си дъщеря от него. Подобен скандал би бил достатъчен да съсипе един мъж с положение в обществото.
Изабел се отдръпна и скръсти ръце върху гърдите си. Гърлото й беше пресъхнало, а очите й горяха. Искаше й се да накара графа да промени темата и да престане да говори за баща й.
— Хващате се за сламки. Сигурна съм, че я е убил някой от другите мъже. Трябва само да разберем кой.
— Изабел. — Керн се приближи до нея и положи главата й върху рамото си. — Прости ми, че те разстроих. Нямах намерение да ти причиня болка.
Тя не искаше да бъде успокоявана от него, искаше да го мрази затова, че си пъхаше носа в тайните на миналото й. Но й беше толкова хубаво поне веднъж да може да се облегне на мъж, да черпи сили от него, да се отърси от бремето на страховете си.
Въздъхна, уви ръце около кръста му и положи буза върху сакото му. Той я притисна плътно към себе си. На Изабел й беше приятно да усеща топлината на тялото му, мъжкия му аромат, едрата му фигура. Толкова уморена се чувстваше от непрестанното търсене на истината, толкова уморена да бъде сама и да няма кой да я защити. Тази прегръдка беше някак си по-различна от предишния път, когато похотта бе замъглила разума й. Сега тя усещаше, че нуждата в нея беше по-остра и по-дълбока.
Изабел се чудеше дали и той чувстваше същото и получи отговор на въпроса си, когато Керн повдигна брадичката й, прошепна името й и долепи устни върху нейните. Целуна я нежно и с чувство и тя отстъпи с въздишка. Никога не беше предполагала, че може да желае толкова силно един благородник. Обзета от възбуда, тя блокира гласа на разума и посрещна смелото нахлуване на езика със собствения си безсрамен копнеж. Ръцете й се плъзнаха по тялото му и дланите й поеха силното туптене на сърцето му.
Докосването й го накара да потръпне. Ръцете му я стиснаха по-силно, след което се плъзнаха надолу, за да я хванат за задника и да притиснат бедрата им плътно едни към други, така че тя усети очертанията на мъжествеността му. Допирът събуди в нея изгарящото желание да бъде изпълнена от него и само от него, да познае силата му, страстта му. Искаше й се да почувства ръцете му върху голата си плът. Никой друг мъж не можеше да я задоволи, никой друг мъж досега не беше успял да я изкуши. Това сигурно беше съдбата й, приказният принц, когото бе чакала през целия си живот.
— Изабел. — Той говореше срещу устните й, сякаш не можеше да понесе мисълта да я пусне от прегръдката си. — Господ да ми е на помощ… Заклех се, че никога, няма да повторя… тази грешка.
Тя го чу смътно и отвори очи. Грешка? Страстта започна да си отива, но тя се вкопчи в нея със същото отчаяние, с което се беше вкопчила в раменете на графа.