Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Е, къде е господарката ти тази сутрин? Къде е Изабел?
Кучето изджавка в отговор и удари с опашка по килима, сякаш беше разпознало името й.
— Несъмнено крои планове как да ми се изплъзне. — Керн се чувстваше малко глупаво от това, че говореше с някакво куче. Но той беше твърде неспокоен и трябваше да поговори с някого. — Трябва да ми помогнеш да я държа под око, за да не се забърка в големи неприятности.
А тя щеше да направи точно това, ако й бъдеше позволено. Изабел изглеждаше решена да отхвърля всякаква помощ от него, за да разкрие една загадка, която далеч не беше по силите й. Тя не осъзнаваше опасността. Тази мисъл го беше измъчвала през по-голямата част от нощта и все още го мъчеше. Изабел беше твърдоглава, действаше прибързано и беше твърде уязвима.
Миналата нощ бе отказала да включи Аполон сред заподозрените, но Керн имаше чувството, че тя знаеше повече, отколкото му казваше. Но защо не искаше да му позволи да разследва Аполон? От всички мъже, които някога бяха споделяли леглото на Аврора Дарлинг, Аполон имаше да губи най-много. Разкритието, че има незаконна дъщеря, щеше да разтърси обществото. Той вече нямаше да бъде добре дошъл в най-изисканите домове, нямаше да го канят на празненствата на елита. Обществото си затваряше очите за тайни прегрешения, но се отнасяше с невероятна жестокост с хората, които биваха залавяни с доказателства за греховете си.
А Керн искаше да бъде човекът, който щеше да изобличи този мръсник.
„Аз нямам баща. Ако се опитате да докажете противното, никога, никога няма да ви простя“
Когато Изабел му бе отправила това предупреждение, той бе забелязал сълзи в очите й. Сълзи. Тя се беше ядосала необяснимо силно. Не бе искала дори да чуе, че беше възможно баща й да е убил майка й.
— Не мога да я виня, че не иска да го вижда — измърмори графът, — но се кълна, че ще открия този нещастник и ще изкопча истината от него.
Кученцето облиза ръката му, сякаш беше съгласно с него, и Керн го погали отнесено.
До снощи той не беше смятал, че Изабел може да бъде уязвима като всички останали хора. За него тя бе била най-обикновена измамница без никакви морални задръжки. Беше си проправила път сред елита чрез изнудване, бе лъгала и флиртувала, докато той не бе започнал да вярва, че в красивото й тяло нямаше нито капка честност.
„Моля те… целуни ме… Толкова се нуждая от това.“
Нещо стегна гърлото му. Не трябваше да чувства такава неприлична нежност към нея. Изабел Дарлинг не отговаряше на идеала му за жена — тя не беше нито скромна, нито непорочна. Но когато се доближеше до нея, разумът го напускаше. Керн се беше заклел никога повече да не я целува — и ето какъв беше резултатът. При първата удала му се възможност той й се беше нахвърлил със страстта на любовник…
— Виж ти, лорд Керн — обади се обектът на мрачните му мисли. — Толкова е забавно да ви видя как пълзите по пода.
Той вдигна поглед и видя Изабел да влиза в дневната, хванала Хелън под ръка. Хелън плесна с ръце.
— О, Джъстин, това е прекрасно! Намерил си кученцето на Изабел.
Керн се почувства неудобно от това, че го бяха намерили да си говори с куче, и се изправи.
— Така изглежда. Добро утро!
Двете бяха прекрасни една до друга — едната бледна и руса, другата — мургава и тъмнокоса. Кучето се втурна към Изабел, която се наведе, вдигна го и го притисна към гърдите си.
— Лошо момче — измърмори нежно тя. — Не знаех къде си.
Гледката омагьоса Керн. Погледът му се спря върху устните на Изабел — меки, розови и съблазнителни. Дори облечена в елегантната муселинова рокля на дама, тя го караше да мисли за удоволствията в спалнята.
Забранени удоволствия. Удоволствия, които трябваше да изпита само и единствено с годеницата си.
Той потисна неприличните си мисли и тръгна към Хелън. По дяволите, тя беше жената, за която искаше да се ожени. Сладка и покорна, щеше да бъде идеалната съпруга за него. Решен да докаже това на себе си, графът направи нещо, което бе правил само веднъж досега, след като бяха се сгодили. Той се наведе и я целуна по бузата.
Керн изпита леко усещане за удоволствие от русата й красота, но не изгарящото желание да я повали върху килима и да пусне на воля първичните си инстинкти. За негово разочарование, тя предизвика у него само нежната обич на брат към сестра.
Графът бе обзет от срам. Нямаше право да копнее по една проститутка, след като ръката му беше обещана на един ангел. Хелън имаше приятна фигура и добър характер. Но тя беше дама и той никога нямаше да си позволи да я пожелава в мислите си. Когато се оженеха, беше уверен, че щеше да намери удовлетворение в леглото й.