Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Моля те, Керн. Целуни ме. Имам нужда от това.
Тя плъзна ръце около врата, за да го придърпа към себе си и да потърси топлите му устни.
Графът стоеше, сякаш беше изваян от гранит. Ръцете, които само допреди няколко секунди я бяха докосвали толкова нежно, сега я отблъсваха. Сякаш тя беше курва, която той беше изпробвал и бе решил, че не е достойна за изтънчения му вкус.
— Не — каза графът през стиснати зъби. — Не можем да направим това. Знаеш също толкова добре, колкото и аз, че ще бъде грешка.
Тя наистина го знаеше. Но забраненото привличане все още пулсираше в нея и не й даваше покой.
— Не ме интересува — каза тя през стон. — Просто искам да забравя…
— Не. — Той си пое дълбоко дъх. — Не можем да забравим. Говорехме за баща ви. От жизненоважно значение е да разберем кой е той.
Хладината в гласа му я накара да застине на мястото си. Керн искаше да намери Аполон. Искаше да разкрие всички ужасни тайни от миналото й. Искаше да намери убиеца, за да може да изпрати Изабел обратно в нейния свят. А тя, глупачката, се беше залъгвала, че наистина го е грижа за нея.
Събра остатъците от достойнството си и отстъпи назад, хванала полите на роклята си.
— Казах ви, че нямам баща. И ако се опитате да докажете противното, никога, никога няма да ви простя.
За неин ужас гласът й изневери. Тя не искаше да позволи на Керн да забележи сълзите, които напираха в очите й, и мина бързо покрай него. Той извика името й, но Изабел изтича към вратата, изскочи навън и тръгна обратно към балната зала.
Обратно зад безопасната фасада на маската си.
Също като бога от легендата, Нарцис обичаше само себе си.
Това ми стана ясно още първия път, когато господин Терънс дойде при мен, но въпреки това аз го смятах за забавен по различен начин. Като се има предвид самовлюбеният му характер, той обичаше да се показва на публични места и ме водеше на пиеси, концерти и в галерии. Още от началото на кариерата си на куртизанка аз бях решила, че няма да позволя да ме крият като някаква неприятна тайна на някой господин. Копнеех да излизам сред обществото и да опитам различните забавления в живота. За тази цел Нарцис се оказа наистина много полезен за мен.
Той беше похотлив мъж, винаги готов да скочи в леглото, и обичаше удоволствията също колкото мен. Двамата прекарахме много страстни часове в леглото ми и той беше човекът, който сложи огледалото на таблата, за да може да се възхищава на себе си. Истината е, че ако му бях позволила, той щеше да сложи огледала и по стените, за да може да се вижда, независимо от положението, в което се намирахме.
Скъпи читателю, сигурно се чудиш защо съм търпяла такъв боклук. Виждаш ли, той дойде при мен в търсене на лек срещу Единствения Порок. Сигурно щеше да се впуска в този порок много по-често, ако лекарят му не го беше предупредил, че тази неестествена практика в крайна сметка води до лудост. На Нарцис няма да му хареса, ако разкрия изповедта му. Но между вас също има такива, които таят пристрастие към този порок и може би ще изпитат жалост към него…
Глава 12
— Виждам, че са ти позволили да останеш — каза Керн.
Той крачеше напред-назад пред огрените от слънцето прозорци и наблюдаваше кучето, което беше застанало от вътрешната страна на вратата на дневната на Хатауей. Животинчето изглеждаше много по-чисто отколкото в деня, в който Изабел го беше спасила. То беше някаква особена смесица от шпаньол и териер, имаше петниста златиста козина и клепнали уши и много къса опашка.
— Хайде, влез — подкани го Керн. — Няма защо да се страхуваш от мен.
Кучето тръгна бавно напред, след което спря отново и вдигна глава. Керн разбираше естественото недоверие на животното. В краткия си живот то беше срещнало много жестоки хора по улиците.
Керн знаеше, че също толкова големи жестокости можеха да бъдат изпитани и в най-добрите домове в Лондон. Аристократите от неговите среди сигурно нямаше да измъчват животно на оживена улица, но независимо от това някои от тях бяха кръвожадни същества. И един от тях беше извършил убийство.
Той щракна с пръсти.
— Ела, момче. Нищо няма да ти направя.
Кучето пропълзя напред и се спря на около метър от графа. Керн клекна и изчака търпеливо животинчето да събере кураж и да се приближи още. Когато беше достатъчно близо, Керн го почеса нежно зад ушите. След няколко секунди кучето се обърна и легна по гръб, за да бъде потъркано по коремчето.