Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Огледах се. Намирахме се на върха на много висок и голям хълм. Поисках да се запътя към нещо, което приличаше на ръб или прорез в скалата, но дон Хуан скочи и ме задържа.
Нареди ми повелително да остана на същото място, където бях паднал, докато слънцето се покаже иззад няколко черни планински върха, недалеч от нас.
Посочи на изток и привлече вниманието ми към плътно кълбо от облаци над хоризонта. Каза, че би било добър знак, ако вятърът издуха облаците навреме, за да могат първите лъчи на слънцето да осветят тялото ми на върха на хълма.
Каза ми да остана неподвижен, с десния крак напред, сякаш вървя, и да не се втренчвам право в хоризонта, а да гледам, без да се съсредоточавам.
Краката ми се вдървиха и прасците ме заболяха. В тази стойка направо агонизирах, а мускулите на краката ми бяха вече прекалено уморени, за да ме държат. Стоях така колкото можех по-дълго. Бях пред припадък. Краката ми трепереха, без да мога да ги владея повече, когато дон Хуан викна и отмени положението ми. Помогна ми да седна.
Кълбото облаци не се бе придвижило и ние не бяхме видели слънцето да се изкачва на хоризонта.
Единствената забележка на дон Хуан беше:
— Много лошо.
Не исках да питам веднага в какво точно се бях провалил, но, познавайки дон Хуан, бях сигурен, че той трябва да следва законите на своите знаци. А тази сутрин не бе имало никакъв знак. Болката в прасците ми изчезна и аз усетих вълна на блаженство. Заподскачах, за да отпусна мускулите си. Дон Хуан ми каза съвсем кротко да изтичам до съседния хълм, да набера няколко листа от един определен храст и да натъркам краката си, за да облекча болката в мускулите.
От мястото, където се намирах, ясно виждах голям сочнозелен храст. Листата изглеждаха много влажни. И преди ги бях използвал. Нито веднъж не бях усетил да ми помогнат, но дон Хуан винаги бе твърдял, че ефектът на действително приятелски настроените растения е тъй неуловим, че човек едва го забелязва и все пак те винаги дават резултатите, за които се предполага.
Затичах надолу по хълма, а после нагоре по другия. Когато стигнах върха, разбрах, че усилието е било почти изтощително за мен. Едва успях да си поема дъх и стомахът ме заболя. Клекнах, а после постоях наведен, докато усетя облекчение. Тогава се изправих и посегнах да откъсна листата, за които ме бе изпратил. Но не можах да намеря храста. Огледах се. Бях сигурен, че е вдясно, но в тази част на възвишението нямаше нищо, което дори бегло да напомня точно за това растение, И все пак именно това трябваше да е мястото, където го бях видял. Всяко друго място би било неуместно, погледнато оттам, където стоеше дон Хуан.
Отказах се да търся и се запътих обратно към другия хълм. Когато започнах да обяснявам грешката си, дон Хуан се усмихна снизходително.
— Защо наричаш това грешка? — попита той.
— Храстът сигурно не е там — казах аз.
— Но ти го видя, нали?
— Струва ми се, че го видях.
— Какво виждаш сега на негово място?
— Нищо.
На мястото, където бях сметнал, че виждам храста, сега нямаше никаква растителност. Опитах се да обясня, че това, което съм видял, е било визуално изкривяване, нещо като мираж. Наистина бях изтощен и поради изтощението си лесно бих повярвал, че виждам нещо, което съм очаквал да е там, но което въобще го няма.
Дон Хуан тихо се закиска и за момент ме погледна втренчено.
— Не виждам никаква грешка — каза той. — Растението е там, на оня хълм.
Този път аз се разсмях. Внимателно огледах цялата околност. Такива растения не се виждаха и това, което се бе случило с мен, доколкото ми беше известно, беше чиста халюцинация.
Дон Хуан започна много спокойно да слиза по хълма и ми направи знак да го последвам. Изкачихме се заедно на другия хълм и застанахме точно на мястото, където бях сметнал, че ще видя храста.
Закисках се, абсолютно сигурен, че съм прав. Дон Хуан също се закиска.
— Върви от другата страна на хълма — каза дон Хуан. — Ще намериш растението там.
Започнах да твърдя, че другата страна на хълма е била извън моето подозрение, че там може и да има растение, но това не означава нищо.
Дон Хуан ми направи знак с глава да го последвам. Той заобиколи върха, вместо да прекоси направо, и застана най-театрално до един зелен храст, без да го поглежда.
Обърна се и ме погледна. Взираше се в мен с пронизващи очи.
— Тук сигурно има стотици такива растения — казах аз.
Дон Хуан се спусна много търпеливо от другата страна на хълма, а аз се затътрих след него. Търсихме навсякъде подобен храст, но не видяхме нито един. Обходихме близо миля преди да намерим друг храст.