Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Нека да се повозя с теб!
Александра затвори очи, стисна зъбите си така, че челюстта я заболя, и изруга, като избра една от цветистите мръсни ругатни на Дъглас.
Другата жена изкрещя:
— Джоун, моля те, върни се веднага! Момичето си отива, остави я да си ходи!
Синджън не й обърна внимание, отвори вратата на каретата и нахълта вътре, като седна срещу Александра. Да, това беше нейната скоро-нямаше-да-й-бъде-зълва.
— Къде отиваме? — попита Синджън, като се усмихна прелестно на Александра.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Александра погледна втренчено зълва си.
— Искам да слезеш, ако обичаш. Чу какво казах — не посещавам наематели или нещо подобно. Напускам Нортклиф Хол и нямам намерение да се връщам отново.
Синджън я погледна кротко като монахиня.
— Аз ще дойда с теб, разбира се. За мен е все едно. Моля те, не ме принуждавай да сляза. Сега съм твоя сестра по брак и всъщност не съм лош човек, и…
— Не те приемам като лош човек, но напускам брат ти, както очевидно майка ти желае, както брат ти желае, както без съмнение клюкарстващите камериерки желаят. Не мога да отговарям за теб. Господи, аз даже не те познавам, нито пък ти мен! Трябва да си гледаш работата. Би ли слязла от каретата?
Това усложнение изглеждаше безкрайно интересно на Синджън. И така, това ли е всъщност бракът. Беше много по-увлекателно от всичките гръцки пиеси, който беше чела на свещ в полунощ в библиотеката на Дъглас. Наподобяваше пиесите и на Реставрацията, които беше чела от Драйдън и Уичърли. Въпреки че не разбираше всички реплики, смееше се до припадък. Знаеше също така, че не трябва да казва на Дъглас, че ги е чела.
— Защо напускаш Дъглас?
— Моля те, слез.
Вместо да напрани това, Синджън махна на другия кочияш и каретата отмина. Свекървата на Александра все още я гледаше от прозореца. Лицето й изразяваше объркване, смесено с надежда. Тя не се опита да спре каретата.
— Сега нямаш избор, освен ако не искаш да ме накараш да вървя пеша. Не мисля, че ще го направиш. Трябва да разговаряш с мен.
Това беше твърде много. Александра поклати глава, отвори вратата, грабна куфара си и стъпи на земята. Погледна обикновеното, ужасено лице на Джон Коучмън.
— Закарай я вкъщи, ако обичаш.
— Не мога — изстена кочияшът. — Негова светлост ще нахрани прасетата с мен. Не мога! Моля ви, госпожо, не ме карайте да правя това. Не мога да ви оставя. Това означава да бъда обезглавен, да бъда нашибан до смърт!
— Не съм мислила, че графът може да бъде толкова зъл и несправедлив. Това няма значение. Това не е мой проблем. Наистина, не ме интересува какво ще правиш. Остани или се върни в Нортклиф. Аз ще сляза.
Тя се обърна и тръгна. Куфарът беше по-тежък, отколкото смяташе. Ще успее. Няма да спре и няма да позволи на раменете си да се огънат.
Синджън беше скоро до нея, тананикайки си ниско, сякаш нямаше никаква грижа на този свят, сякаш бяха излезли на следобедна разходка и не мислеха за нищо освен за различните видове пеперуди, които щяха да видят. Каретата започна да ги следва на няколко крачки разстояние.
— Това е абсурдно — каза Александра разстроена, беше готова да изкрещи. Тя се обърна и погледна Синджън. — Защо се държиш така с мен? Доколкото знам, никога нищо не съм ти направила. Както казах, даже не те познавам.
Синджън отметна главата си настрани и каза просто:
— Ти си ми сестра. Никога не съм имала сестра, само трима братя, и мога да ти кажа, че не е същото, Дъглас очевидно те е разстроил. Той понякога е малко деспотичен, суров и неприветлив. Но той има добри намерения. Няма да нашиба Джон Коучмън, повярвай ми.
— Той има добри намерения спрямо теб, но аз за него не означавам абсолютно нищо. Отивай си сега.
— О не, няма да те оставя. Дъглас и с мен ще нахрани прасетата. Той има много солидни идеи за това как трябва да се покровителстват дамите. Малко старомодни, но в края на краищата той е главата на фамилията Шербрук и приема задълженията си много сериозно. Ние сме много, знаеш това.
— Той не приема брака си сериозно. Отивай си.
— Аз чух наистина, че не те е очаквал, но не обърнах внимание на това. Тони никога не би му предложил нещо, което не е видял, ако разбираш какво искам да кажа. Никога не съм виждала Мелисанда, но всички казват, че е най-ослепителното създание в Южна Англия, може би даже и в Западна Англия. Но виждам как Дъглас скоро щеше да се навъси, ако Тони я беше омъжил за него вместо за себе си. Не искам да обиждам сестра ти, но Дъглас не би търпял жена, която знае, че е красива, и очаква от всеки и по всяко време да признава красотата й. Тони направи каквото трябваше, надявам се, знае какво прави. Но това, което не разбирам, е защо…