Светлина в мрака
- Автор: Додд Кристина
- Серия: my first #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светлина в мрака». Краткое содержание книги:
Докато говореше, той удряше с крак, а гласът му достигаше с удвоена сила до нея.
Решена да не допусне да бъде сплашена, Сора се изправи и вдигна брадичка.
— Не съм глупава.
— По-рано и аз мислех така, но събитията показаха, че съм сбъркал. Той смъкна шапчицата от главата й, хвана я за плитката и я дръпна назад. — Кажи го. Кажи: „Да, милорд, ще те обслужа така, както искаш“.
Решителността й отслабна, подкопана от мощното му присъствие над нея.
— Няма да те обслужа — заекна тя. — Не без уважение и взаимно внимание.
— Уважение? — Той изрева толкова силно, че гредите под тавана трепнаха, а няколко от по-страхливите свободни селяни се изнизаха през вратата.
Сора искаше да запуши ушите си, за да не чува нищо, но той бе притиснал ръцете й до тялото със силната си ръка, обхванала кръста й.
— Уважение към една развратница? Ако искаш уважение, никога няма да имаш успех като конкубина. Скъпа моя, откажи се. За теб е само бракът. Но позволи ми да те уверя в своята нежност. Няма защо да се безпокоиш, че тази нощ ще се отнасям към теб като към крехка стъклария. Тази нощ цялата ми нежност се разтопи в недоволството и разочарованието! — Устата му намери нейната без каквато и да било нежност или внимание, каквито бе проявявал по-рано.
Недоволство и разочарование, наистина, разбра тя, когато той притисна устните си до нейните.
— Отваряй — заповяда й той и когато тя се опита да отмести глава, той отново дръпна назад плитката й и я захапа за долната устна. Захапването беше кратко и почти безболезнено, но заплахата на неговия гняв потисна нейното нежелание. Тя разтвори устни, но само малко. Онова, което беше малка отстъпка, под настойчивия му език се превърна в пълна капитулация. Като имитираше любовна страст, той отвори устата й и я възбуди пред всички. Когато ръцете й се впиха в кръста му, когато по лицето й изби червенина, която нямаше нищо общо със смущението, когато тялото й започна да търси неговото с неудържимото желание за любов, тогава той я пусна, за да съобщи:
— Ти, миледи Сора, си жената, която ще ме избави от разочарованието. Сега. Веднага.
Той я метна на рамото си, сякаш беше нарьч тръстика и под възгласите на мъжете я премести върху гърба си. Тя потърси облекчение като забиваше ноктите си в голата му плът под ризата. Той незабавно си отмъсти, като й причини унизителна болка в онази част от нея, която се намираше най-високо на рамото му и тълпата отново го поздрави. Но не твърдата му ръка я накара да отдръпне ноктите си, а тръпката на ярост, която почувства в тялото под нея. Тревогата й се засили, когато той се обърна и се насочи към вратата, която водеше към стаята на горния етаж.
Пред тях се чу гласът на Мод. Той намали ход и спря.
— Не можете да направите това, милорд — гьлчеше го прислужницата, застанала застрашително на вратата. — Лейди Сора е сладка и благородна жена и аз отговарям за нейното добро име. Не можете да я закарате насила в леглото си.
— Жено! — изръмжа Уилям през зъби и потръпването в тялото му се засили. — Махни се от пътя ми.
— По дяволите, Мод, да не си си загубила ума? — извика лорд Питър. Той се надигна от масата и отиде при жената. — Махни се от пътя му!
— Няма! — каза Мод и Сора чу как те се скараха, чу Мод да вика: „Как смеете!“, а после виковете на тълпата, която се струпа, за да види какво става.
Уилям вървеше напред, блъскайки с крак вратата пред себе си.
— Мод? — извика тя, докато Уилям продължаваше да върви.
Ръката му я сграбчи за бедрото под сукмана, докато я слагаше на леглото.
— Баща ми — каза Уилям — се отнася към жените така, както те заслужават. Аз също.
— Ти, чудовище! Като че ли на жените не им стигат пречките, създавани от простодушните хора! — Тя се подпря на лакът, а той я блъсна с ръка по гърдите и двамата се строполиха на леглото.
Ръката върху бедрото се изви предупреждаващо, а учестеното й дишане му подсказа за огъня, който беше пламнал в нейното тяло.
— Ти не знаеш кога да млъкнеш, но аз ще те науча. Тази нощ ще те науча на много неща.
Уилям се отдалечи от леглото и загледа унизително задоволената жена, която спеше дълбоко. Заспала! Той се засмя. Колко слаба дума за пълното изтощение, което беше обхванало този прекалено активен мозък. Тази нощ той беше успокоил поне един от нейните страхове, така както беше успокоил своето собствено възмущение. Нямаше някакви пречки за техния брак, освен измислените от нея. А те, той знаеше това от личен опит, бяха така силни, както скалите, които ограждаха бреговете на Англия.