![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Тези думи щяха да са подходящо място за край на тази част от дневника ми.
Моментът беше наситен със зловещ драматизъм. Усещах трагичното разочарование на екипажа на „Стрийкър“, избягал чак до адските глъбини на Джиджо и загубил много от другарите си, само за да се окаже точно на онова място, причинило им толкова страдания.
Но онова, което се случи после, засенчваше ужасното минало.
— Може да е друга с-с-структура на Крисуел — предположи Акеакемай, един от офицерите-техници на мостика. — В крайна с-с-сметка, дори с-с-само в тази галактика би трябвало да има милиони такива.
Но тази бледа надежда угасна, когато Тш'т потвърди конфигурацията на звездата.
— А и освен това каква е вероятността друг с-с-свят на Крисуел да с-с-се намира толкова близо до точка на прехвърляне? Повечето с-с-са в отдалечени кълбовидни купове. Не — продължи лейтенантът. — Нашите зангски приятели с-с-са ни довели обратно поради някаква проклета причина… дано с-с-се изпарят за това.
Ние, четирите хлапета от Ууфон, се събрахме в единия ъгъл на заседателната зала, за да сравним наблюденията си. Ур-ронн се свърза с приятелите си в машинното отделение. Урското й фъфлене още повече се засили, докато възбудено обясняваше какво е научила за бодливото кълбо.
— То е кухо, радиусът ну е три фъти фо-голян от орвитата ца Джиджо и фо средата ина червено джудже. Целият е назъвен, защото това създава наксинална фовърхностна флощ за излъчване на тофлината. Отвътре е авсолютно същото и неравната фовърхност улавя всеки лъч светлина от звездата!
— Всъщност, това може да се постигне и с обикновена сфера — с професионален глас поясни машината Ние. Появи се изображение на куха обвивка, обгърнала тъмночервена точица.
— Някои земянити отпреди контакта наистина са предсказали тези неща, наричайки ги…
— Дайсънови сфери! — извика Хък.
Всички я зяпнахме. Тя усука няколко от очните си стълбчета.
— Хайде, момчета. Използвайте прочетеното в класиката на научната фантастика.
Хууните мислят по-бавно от г'кеките, но накрая кимнах.
— Хр-рм, да. Спомням си, че съм ги срещал в романите на… хр-рм… Шоу и Алън. Но идеята ми се струваше прекалено фантастична, за да я приема на сериозно…
Замълчах. Разбира се, когато го видиш, не може да не повярваш.
— Както се готвех да обясня — малко обидено продължи Ние, — на концепцията за Дайсъновата сфера й липсва основно геометрично изискване за обвивка на звезда. Позволете ми да ви покажа.
На мястото на бодливата топка се появи гладка — като кълбо квилов корал, измъкнато с рибарска мрежа. Генерираният от компютъра образ се разтвори пред очите ни и разкри обширна вътрешна кухина, в която блестеше малката звезда. Само че сега навътре стърчаха многобройни остри израстъци, които се преплитаха като клони в тропична гора.
— Земянити от по-късно време са нарекли това „структура на Крисуел“. Бодлите му придават многоизмерна форма. Вътрешността е малко по-нагъната, с цел на слънчевата светлина да бъде изложена максимална площ, даже лъчите да падат под остър ъгъл.
— Защо? — попита Клещовръх.
— Тук главен ограничаващ фактор е енергията. Това малко слънце отделя приблизително от десет до трийсет ерга в секунда. Като улавя цялото количество и дава на местните обитатели много мегаватове енергия, това тяло може да служи на население, надхвърлящо сто хиляди милиарда разумни същества. При по-икономично разпределение може да поддържа повече от десет квадрилиона.
Всички зяпнахме. Дори Хък беше толкова зашеметена, че за пръв път загуби дар слово.
Опитах се да открия някакъв начин да накарам бедния си бавен мозък да смели тези числа.
Нека го изразим така. Ако внезапно всяка клетка от тялото на всеки гражданин на Шестте раси на Джиджо се превърнеше в самостоятелно разумно същество, общият сбор пак щеше да е по-малък от населението, за което говореше Ние. Нито една обитаема планета в Петте галактики не бе толкова многолюдна.
(Стигнах до това заключение по-късно, разбира се. В момента бях толкова смаян, че само зяпах.)
Ур-ронн първа възвърна самообладанието си.
— Като че ли е… доста претъпкано — отбеляза тя.
— Всъщност, броят на населението е ограничен от енергията и обърнатата към слънцето повърхностна площ. В сравнение, жилищното пространство не е сериозен възпиращ фактор. Жилищата биха били сравнително просторни. Всяко отделно същество би имало самостоятелно помещение, по-голямо от целия вулкан, който вие, джиджойците, наричате Маунт Гуен.
— Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ… — заекна едновременно с петте си кракоусти Клещовръх, с което обобщи и собствената ми реакция. — И х-х-хората са направили това нещо… з-з-за да живеят в него, така ли?