Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Виждаш ли, благородни Тажак — тъкмо казваше Сади на мъжа със слабо лице, който явно им беше началник — така е, както ти казах. Имаме само още двама слуги.
— Знаем колко сте, търговецо на роби — отговори слабият мъж с груб глас. — Следим ви, откакто навлязохте в Ктхол Мургос.
— Не сме се и опитвали да се крием — запротестира Сади. — Единствената причина да се скрием беше, за да не се намесваме в тази неприятност долу. — Той направи пауза. — Любопитно е обаче защо благородните дагаши ще си правят труда да следят действията на група търговци на роби. Със сигурност не сме първите, които идват насам.
Без да обръща внимание на думите му, Тажак внимателно оглеждаше Гарион и приятелите му с косите си черни очи.
— Как се казваш? — попита той Сади накрая.
— Аз съм Уса от Стис Тор, добри ми господарю, надлежно регистриран търговец на роби. Имам всички необходими документи, ако искате да ги погледнете.
— И как така никой от слугите ти не е нийсанец?
Сади невинно разтвори ръце.
— Войната тук на юг кара моите съграждани да нямат желание да идват насам, в Ктхол Мургос, точно сега — обясни той. — Така че бях принуден да наема тези чужденци.
— Възможно е — каза дагашът с равен, безчувствен глас. После погледна Сади с втренчен поглед и попита: — От пари ли се интересуваш, Уса от Стис Тор?
Очите на Сади светнаха и той бързо затърка ръце.
— Е, виж сега, — каза той, — защо не поговорим за това? Какво точно искаш да направя за теб? И колко би ми платил?
— Трябва да обсъдя това с господаря си — отговори Тажак. — Моето задължение беше да открия група търговци на роби и да им кажа, че мога да ги свържа с някой, който е готов да плати много за една малка услуга. Интересувате ли се от това предложение?
Сади се поколеба и погледна към Белгарат за някаква инструкция.
— Е? — с нетърпение каза Тажак. — Интересуваш ли се?
— Разбира се — внимателно отговори Сади. — Кой е господарят ти, Тажак? Кой е този, който иска да ме направи богат?
— Той ще ти каже името си и какво трябва да направиш, когато го видиш — в Каша.
— Каша? — извика Сади. — Не искаш да кажеш, че трябва да отидем дотам, нали?
— Има много неща, които не съм казал. Е? Съгласен ли си да дойдеш с нас до Каша?
— Имам ли избор?
— Не.
Сади разпери безпомощно ръце.
„Какво е Каша?“ — попита Гарион Силк с пръсти.
„Главният град на дагашите. Не се ползва с добра репутация.“
— Добре — решително каза Тажак. — Да разтурим тези заслони и сме готови да тръгваме. До Каша има доста път, а следобедът не е много подходящ да бъдеш в пустинята.
Когато напуснаха дефилето с дагашите, които ги пазеха, слънцето вече се беше издигнало. В пустинята се виждаха следите на избягалите малореанци.
— Дали ще се опитат да използват вашите кладенци, благородни Тажак? — попита Силк.
— Вероятно. Но няма да успеят да ги намерят. Скрили сме кладенците с камъни, а купчините камъни в пустинята изглеждат доста еднакво.
Гарион, който яздеше до Белгарат, тихо попита:
— Дядо, какво ще правим?
— Ще чакаме да видим за какво е всичко това — отговори старият вълшебник.
Когато навлязоха в горещата пещ на пустинята, Сади се обърна, погледна мургите под склона и каза на Тажак:
— Твоите сънародници бяха много отзивчиви. Учудих се, че не ни зададоха никакви въпроси.
— Те знаят кои сме — кратко отговори Тажак. — И знаят, че е по-добре да нямат вземане-даване с нас. — Той погледна вече потящия се евнух. — Би било най-разумно да си затвориш устата, Уса. Слънцето изсушава човешкото тяло много бързо в пустинята, а отворената уста е първото нещо, което атакува. Твърде е възможно, ако продължиш да говориш, да умреш много бързо.
Сади го погледна и бързо стисна устни.
Жегата беше непоносима. Повърхността на пустинята се състоеше главно от червеникавокафяв чакъл и само тук-там имаше купчини големи тъмни камъни и широки места, запълнени с блестящ пясък. Сякаш целият свят наоколо блещукаше и се движеше на вълни от издигащата се от камъните горещина. Слънцето сякаш биеше с пръчка главата и врата на Гарион и въпреки че той обилно се потеше, влагата се изпаряваше от тялото му толкова бързо, че дрехите му оставаха напълно сухи.
Яздиха в тази пещ около час. После Тажак им махна да спрат и с бърз жест изпрати петима от мъжете си към един нисък каменен хребет на североизток. Малко по-късно те се върнаха с мехове хладка вода.