Вълчето братство

А и Зрителният камък не показваше само образа. Йоме осъзна, че миризмата на сяра и пепел във въздуха идва от камъка, а горещината, излъчвана от Зрителния камък, затопля помещението като пещ. Всъщност тя можеше да помирише, да усети и да чуе всичко, все едно че наистина гледаше вулканите отблизо.

Никога не беше чувала, че Бинесман работи със Зрителни камъни. Всъщност той дори беше отрекъл, че се занимава с такива дреболии, когато го изправиха пред Радж Атън.

Йоме се взря стъписана в образа в камъка.

— Хали са излезли на повърхността в Северен Кроудън — съобщи съвсем равнодушно чародеят. — Други излизат на земята по-далече на юг, в планините Алкаир. Твоята цитадела Хейбърд е срината. Укрепленията на Радж Атън в Картиш не са в по-добро положение.

Още докато го казваше, замък Силвареста изведнъж се разтърси от земен трус. Отначало Йоме помисли, че това е остатъчен ефект от подредените по пода Зрителни камъни, но чародеят вдигна угрижено очи към стените и каза:

— Това беше само един малък трус. Земята е в болка.

Йоме се обърна към Дните, които се бяха свили в един от тъмните ъгли зад нея. Със споделените си умове със своите събратя и сестри, те знаеха повече за земните дела от всеки друг в това помещение, в това число и чародея Бинесман. Това, което видя, я разтревожи. Дните на Габорн гледаше ужасено, със зяпнала уста.

— Какви ги върши Радж Атън? Да ме напада в такова време — възмути се Габорн. — Нима не разбира опасността?

— Съмнявам се, че все още не е разбрал величината на бедствието — отвърна магьосникът. — Последния път, доколкото видях, войските му напредваха към Карис. Във всеки случай така беше допреди няколко часа.

— Къде са те сега? — попита Габорн.

Бинесман сведе глава и притвори очи, сякаш беше твърде изтощен, за да продължи. Откакто бе създал своя вайлд и след това го бе изгубил, страдаше от умора.

— Дълъг ден беше. Но ще се опитам.

Чародеят се наведе към пода, взе две шепи рохкава пръст и я разтърка по дланите и лицето си. После вдигна няколко кристала и ги поразмести около Зрителния камък — едни издърпа назад, други премести вляво или вдясно. Беше много съсредоточен.

Процесът отне няколко минути, защото чародеят първо трябваше да засече войските на Радж Атън, след което да намери по-удобно място за наблюдение.

Така или иначе от това, което видя, Йоме настръхна: войските на Радж Атън се бяха струпали около някакво село — стотина каменни къщи със сламени покриви. Селото беше обградено с ниска каменна стена, каквато един рицар, яхнал добър подсилен кон, можеше лесно да прескочи.

По стените нямаше наблюдатели, нито се чуваше кучешки лай. Селището, изглежда, още не подозираше за приближаващата се заплаха.

— Познавам това място — каза Габорн. — Това е село Твинхейвън.

Главанаците гиганти в армията на Радж Атън надигнаха муцуни и задушиха жадно във въздуха, сякаш се опитваха да уловят миризмата на прясна кръв. Рицарите във войската му държаха пиките и бойните си брадви в готовност.

Но тези, които поведоха щурма, бяха магьосниците на Радж Атън.